Джизие: Разлика между версии

От заплащането на джизие са освобождавани немюсюлманите, участващи в османската армия или охраняващи проходите ([[войнуци]], [[мартолоси]], [[дервентджии]]), както и недъгави, немюсюлмански духовници, лица или групи, натоварени с по-особена служба в полза на централната власт, родители на деца, събирани за [[еничари]]. Намалено джизие са заплащали жители на гранични райони по време на война и [[рая]]та от земите, близки до бойния театър. Данъкът не е бил твърдо фиксиран и в еднакъв размер за различните области. Към последните десетилетия на XV век в българските земи той варирал най-често между 40 и 80 [[акче]]та от [[хане]]. В края на XV век едно хане в Североизточна България (вилаетите [[Силистра]], [[Провадия]], [[Мадара]]) плащало средно по 69-70 акчета, а една вдовица – по 22-23 акчета. За вилаета [[София]] тези стойности са над 76 акчета на хане и 18 акчета за вдовица, а за Шехиркьой ([[Пирот]]) и [[Знеполе]] – 74 и 20 акчета. В края на [[16 век|XVI век]] средният размер на данъка достигнал около 140 акчета.

 

 

През [[17 век|XVII]] и [[18 век|XVIII век]] постепенно се ограничили привилегиите, с които се ползвали някои категории население. Увеличили се и случаите на изискване на джизие от старци, деца и неработоспособни. В съответствие със системата на илтизама (откупване на държавни данъци и други приходи) правото на събиране на джизието все по-често се отстъпвало и преотстъпвало, което водело до увеличаване на данъчното бреме и до засилване на съпротивителното движение. По сведение на венецианския търговец и един от водачите на [[Първо Търновско въстание|Първото Търновско въстание]] [[Павел Джорджич]] една от причините за недоволството на българското население била увеличаването на размера на джизието. В [[1594]] година то достигнало 400-500 акчета.