Джизие: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 11:
В [[Османска империя|Османската империя]] термините джизие и харадж били смесвани. И двата обозначавали поголовния данък, събиран от християни и евреи. Поголовният данък бил един от най доходоносните налози. С неговото налагане и събиране се занимавал специален отдел в Дефтерхането, наречен Счетоводна канцелария за джизието (Ciziye muhasebesi kalemi). Той бил събиран от държавни чиновници - джизиедари (хараджари) в полза на държавата и рядко - в полза на феодални владетели. През [[15 век|XV век]] с джизие били облагани и вдовици, т.е. по това време той бил по-скоро подворен данък.
От заплащането на
Данъкът не е бил твърдо фиксиран и в еднакъв размер за различните области. Към последните десетилетия на XV век в българските земи той варирал най-често между 40 и 80 [[акче]]та от [[хане]]. В края на XV век едно хане в Североизточна България (вилаетите [[Силистра]], [[Провадия]], [[Мадара]]) плащало средно по 69-70 акчета, а една вдовица – по 22-23 акчета. За вилаета [[София]] тези стойности са 76 акчета на хане и 18 акчета за вдовица, а за Шехиркьой ([[Пирот]]) и [[Знеполе]] – 74 и почти 20 акчета.<ref name="Димитров" /> В края на [[16 век|XVI век]] средният размер на данъка достигнал около 140 акчета.
До началото на ХVІ век година този данък е бил изискван от всички немюсюлмански домакинства ([[хане]]та), а след това - от всички пълнолетни мъже-немюсюлмани според имущественото им състояние, т.е превръща се от подворен в поголовен.<ref>Димитров, Страшимир. Предговор към Турски извори за българската история т. VII, С. 1986, с. 9-10.</ref>▼
▲До началото на ХVІ век година този данък е бил изискван от всички немюсюлмански домакинства ([[хане]]та), а след това - от всички пълнолетни мъже-немюсюлмани според имущественото им състояние, т.е превръща се от подворен в поголовен.<ref
През [[17 век|XVII]] и [[18 век|XVIII век]] постепенно се ограничили привилегиите, с които се ползвали някои категории население. Увеличили се и случаите на изискване на джизие от старци, деца и неработоспособни. В съответствие със системата на илтизама (откупване на държавни данъци и други приходи) правото на събиране на джизието все по-често се отстъпвало и преотстъпвало, което водело до увеличаване на данъчното бреме и до засилване на съпротивителното движение. По сведение на венецианския търговец и един от водачите на [[Първо Търновско въстание|Първото Търновско въстание]] [[Павел Джорджич]] една от причините за недоволството на българското население била увеличаването на размера на джизието. В [[1594]] година то достигнало 400-500 акчета.
| |||