Иван Хаджийски: Разлика между версии

През 1943 година е мобилизиран в армията. По време на службата си в село [[Ливадово]], Гърция, Хаджийски довършва в ръкопис третия том на „Бит и душевност”. След 10 януари 1944 г. семейството е евакуирано в [[Кнежа]]. Участва във войната срещу Германия като доброволец – военен кореспондент при щаба на Втора българска армия. Поверява ръкописа за съхранение на командира на армията генерал-майор [[Кирил Станчев (офицер)|Кирил Станчев]]. На [[4 октомври]] [[1944]] г. Иван Хаджийски загива като разузнавач<ref name="svintila2008">{{cite book |title= Етюди по Народопсихология на Българина |last= Свинтила |first= Владимир |authorlink= Владимир Свинтила |coauthors= |year= 2007 |publisher= Изток-Запад |location= София|isbn=978-954-321-292-7 |pages= 285 |url= |accessdate=}}</ref> на кота 807 на връх [[Висока чука]], при [[Власотинци]], [[Сърбия]], при сражение с елитната хитлеристка [[7-ма СС доброволческа планинска дивизия Принц Ойген|SS дивизия „Принц Ойген”]]. След войната, генерал-майор Станчев предава ръкописа на съпругата му, която го депозира е в издателство „Хемус” откъдето той изчезва безследно при национализацията през 1947 г. Текстът е частично е възстановен от дъщеря му Мария Хаджийска по 200 страници стенографски записки <ref name=enev2002>Енев, 2002</ref>.

 

 

На Хаджийски посмъртно е присъдена наградата „Златен знак с лента“ от Института по социология при [[БАН]] - „За изключителни заслуги и изключителен и оригинален принос към българската социология“. Днес неговото име носят: Институт за социални ценности и структури в София, училище в [[Троян]] и [[София]]. Община Троян учредява национална награда „Иван Хаджийски“ за принос в народопсихологията и социологията.