Иван Хаджийски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 9:
| починал-години = 36
}}
'''Иван Минков Хаджийски''' е [[България|български]] [[публицистика|публицист]], [[Социална психология|социален психолог]], народовед<ref name="svintila2008"/>, патриот, [[Демокрация|демократ]]<ref>Хаджийски, Иван. Оптимистична Теория за Нашия Народ, 1966, ISBN: 954-419-061-9</ref>.
Преди 1944 интерпретиран от някои и като използващ методите на [[Густав Льобон]]<ref name="svintila2008"/>, след 1944г. еднозначно интерпретиран като (философ-) [[марксизъм|марксист]]<ref>КБЕ, Т.5. СТРОИ-ЯЯ. София, БАН, 1969, с. 334</ref><ref name=ebg7>Енциклопедия България, 1996</ref><ref>Попиванов, 2007</ref>{{hrf|Хаджийска|2002|538}}.
За десет години написва 4 книги и над 20 студии и статии, които дават основание да бъде смятан за един от основоположниците на българската [[социология]]. Социологическите му изследвания за българската народопсихология, [[Бит и душевност на нашия народ]], се считат за най-важните му трудове.
== Житейски път ==
Line 28 ⟶ 33:
През 1943 година е мобилизиран в армията. По време на службата си в село [[Ливадово]], Гърция, Хаджийски довършва в ръкопис третия том на „Бит и душевност”. След 10 януари 1944 г. семейството е евакуирано в [[Кнежа]]. Участва във войната срещу Германия като доброволец – военен кореспондент при щаба на Втора българска армия. Поверява ръкописа за съхранение на командира на армията генерал-майор [[Кирил Станчев (офицер)|Кирил Станчев]]. На [[4 октомври]] [[1944]] г. Иван Хаджийски загива като разузнавач<ref name="svintila2008">{{cite book |title= Етюди по Народопсихология на Българина |last= Свинтила |first= Владимир |authorlink= Владимир Свинтила |coauthors= |year= 2007 |publisher= Изток-Запад |location= София|isbn=978-954-321-292-7 |pages= 285 |url= |accessdate=}}</ref> на кота 807 на връх [[Висока чука]], при [[Власотинци]], [[Сърбия]], при сражение с елитната хитлеристка [[7-ма СС доброволческа планинска дивизия Принц Ойген|SS дивизия „Принц Ойген”]]. След войната, генерал-майор Станчев предава ръкописа на съпругата му, която го депозира е в издателство „Хемус” откъдето той изчезва безследно при национализацията през 1947 г. Текстът е частично е възстановен от дъщеря му Мария Хаджийска по 200 страници стенографски записки <ref name=enev2002>Енев, 2002</ref>.
Хаджийски е погребан в [[Троян]]. За погребението му съществува документален филм, пускан и в кинохрониките. През 1960-те години на мястото на старото градско гробище под местността Турлата е направен футболен стадион. Иван Хаджийски е препогребан за трети път.
На Хаджийски посмъртно е присъдена наградата „Златен знак с лента“ от Института по социология при [[БАН]] - „За изключителни заслуги и изключителен и оригинален принос към българската социология“. Днес неговото име носят: Институт за социални ценности и структури в София, училище в [[Троян]] и [[София]]. Община Троян учредява национална награда „Иван Хаджийски“ за принос в народопсихологията и социологията.
| |||