Нагарджуна: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 1:
[[Картинка:Nagarjuna with 84 mahasiddha.jpg|thumb|200 px|<center>Нагарджуна с 84-те Махасидхи</center>]]
{{Държатели на Кагю}}▼
'''Нагарджуна''' (букв. на санскрит «Сребърната Змия») е изтъкнат [[Индия|индийски]] [[Будизъм|Будистки]] учител, както ерудиран философ така и високореализиран майстор, един от 84-те [[махасидха|махасидхи]]. Той е водеща фигура в [[Махаяна]] Будизма и създател на школата [[Мадхямака]]. В същото време традицията [[Кагю]] го почита като един от държателите на далечната (непряката) приемственост на Махамудра.
==Биография==
Line 6 ⟶ 5:
Според Кумараджива (IV – V в.) Нагарджуна е роден в Браминско семейство в южна [[Индия]] и след като преминава пълно брахманисто образование става будист, прави будист и местния крал и фокусира дейността си в североизточна Индия.
<blockquote>
▲{{Държатели на Кагю}}
Като млад Нагарджуна бил ученик на индуистки йогин, който научил него и приятелите му да стават невидими и те твърде лекомислено използвали тази нова способност, като се забавлявали тайно с кралските съпруги. В крайна сметка били заловени и всички освен Нагарджуна завършили на ешафода. Потресен от резултата на пръвързаността към чувственото удоволствие той става Будистки монах и се отправя на север в '''Унивреситета [[Наланда]]'''. В резултат от усилените му размишления и практика Нагарджуна получава специално видение, което по- късно става определящо за възгледите му. Той вижда '''[[Ступа]]''' обкръжена от [[Буда|Буди]] и [[Бодхисатва|Бодхисатви]], а когато я отваря вижда вътре в нея съвсем същата Ступа. Отворил и нея, за да види вътре отново същата Ступа. Той повторил това безброй пъти и така разбрал, че няма и не може да има никаква изначална субстанция. Това прозрение го подготвило да получи '''[[Праджняпарамита Сутра]]''', която 500 години била съхранявана от краля на нагите. След това той дълги години е настоятел на Наланда. <ref>[[Торчинов, Евгений Алексеевич|''Торчинов Е. А.'']] [http://anthropology.ru/ru/texts/torchin/buddhism_05.html Введение в буддологию. — СПб.: Санкт-Петербургское философское общество, 2000. С. 81—82.]</ref>.
</blockquote>
| |||