Списък с герои от Fullmetal alchemist: Разлика между версии

Ед е сравнително нисък за възрастта си - когато навършва 12 е 1м и 49 см, а на 15 години е 1м и 52см.Въпреки малкия му ръст тялото му е изключително добре развито.Според учителката му - Изуми Кортис, Едуард е невероятно гъвкав за момче.Очите му са тъмнозлатисти на цвят.Косата му е златно-руса и достига до няколко сантиметра под раменете му.Обикновено я носи връзана на плитка или опашка, като оставя няколко къси кичура да висят отстрани, за да оформят бретона му.Ходи облечен предимно в черно и червено, а в по-редки случаи и в бяло и тъмносиньо.Рядко е виждан без неговите черни лачени ботуши, и според Ал главната причина за това са високите им червени подметки, които го карат да изглежда по-висок.Когато е на публично място, Ед носи бели ръкавици, за да прикрие факта, че дясната му ръка е направена от аутомейл - изкуствена стоманена протеза.Част от левия му крак (от коляното надолу) също е направен от аутомейл, и за това Едуард никога не носи къси или три-четвръти панталони.Въпреки липсата на височина много момичета смятат Едуард за привлекателен, най-вече заради дългата коса и мускулите, които е развил повреме на тренировките си с Изуми.Самият той почти никога не обръща внимание на външния си вид и антагонизира хората, които го правят.Според Пинако и Триша, Едуард е тотално копие на баща си.На гърба на червеното му палто е избродиран Знакът на Фламел: змия, преплетена около кръст, и ангелски криле, над които е раположена корона.Знакът на Фламел се смята за символ на всички Алхимици, които не служат в армията, но Едуард служи.Това най-вероятно е намек, че Ед всъщост няма никакво желание да е в армията, и го прави единствено, за да може да се добере до Философския Камък, до който имат достъп само Националните Алхимици и Фюрерът.

На повърхността Едуард изглежда като един много егоцентричен, надменен, дребнав и импулсивен тийнейджър.През по-голямата част от детството си е оставял гнева, отчаянието, съмненията и дребнавостта му да ръководят живота му и да го контролират.След неуспешният опит да върне майка си към живота, Ед се опитва да ги овладее и успява, макар и не напълно.Смята, че най-големият му грях е не провалилото се Човешко преобразуване, а неговата ''гордост'', защото той често не може да изразиизразява истинските си чувства, за да не я на накърни.Щом чуе думите "нисък", "малък", "фъстък" и "дребос(ък)", Едуард приема споменаването им за смъртна обида, (заради необичайно малкиядребния му ръст) и започва да крещи, а в някои случаи дори и да проявява физическо насилие над тези, които са имали лошия късмет да изрекат съответните пет думички в негово присъствие.Уинри казва, че дребнавостта, която проявява при споменаването на височината му е едва ли не от "наполеонични" размери.Често демонстрира неспособност да стои на едно място за повече от 10 минути, което е може би заради огромната му любов към пътешествията и "скитничеството".Абстрахира се от абсолютно всичко наоколо, щом започне да чете.Въпреки избухливия си характер, за тези няколко души, които са оказали положително влияние върху живота му, Едуард ще покаже истинската си същност (или както казва учителката му - "лицето зад маската") - тази на едно състрадателно и грижовно момче, което, заради това, че е трябвало да страда толкова много на такава крехка възраст, не може да игнорира страданието на околните.Ед има свои собствени философии за живота, една от които гласи, че всеки има право да постъпва с живота си както иска, и че никой няма право да ръководи и определя живота на останалите, което го кара понякога да спори с други за правата на хората в стил "Робин Худ".Той самият е атеист и не вярва в Богове и религиозни традиции.Друга от неговите философии (и може би най-силната от тях) е това, което той казва на Розе преди да си тръгне от Лиор:"Направи стъпка напред.За разлика от мен, ти имаш два ''нормални'' крака.Напред, напред и само напред и не си и помисляй да се обръщаш.Никога не оставяй миналото да те отвлече от настоящето, никога не поглеждай назад.Изправи се и...просто тръгни напред."За хората, които обича, би дал живота си и всичко, което има, без да се замисли и за секунда.Като повечето Водолеи, Едуард е много емоционален и често оставя чувствата му, а не "зравият разум", да му посочват пътя. Тази, както описана от брат му, "детска безрасъдност", често го вкарва в болница.Ед никога не запазва мнението си за себе си и винаги казва каквото мисли, като тази липса на деликатност понякога наранява околните.Едуард знае това, но смята, че ако не кажеш това, което мислиш, е все едно да лъжеш хората, а той самият мрази да лъже и го прави само в крайни случаи.Мрази мляко и има фобия от игли.Заради гордостта си, Едуард изключително рядко пролива сълзи, смятайки, че плаченето само ще го направи по-слаб и уязвим.Изуми твърди, че когато прекалено много скръбКогато се насъбере в сърцето мунатъжи, Ед или развързва косата си и се просва на леглото си, докато гледа с празен поглед към тавана, или излиза навън и започва да "зяпа" безцелно в земята - за него това са единствените неща, които могат да го успокоят и да заместят сълзите в такъв момент.

'''Алфонс''' - В колкото и лошо настроение да е Едуард, щом заговори с по-малкия си брат всичката негова избухливост и арогантност се стопяват и остава само спомена за тях. Ед обича по-малкия си брат безмерно много, главно защото Алфонс постоянно се грижи за него и го предпазва от това да се забърква в неприятности.След провалилото се Човешко преобразуване, Едуард започва да се обвинява за загубата на тялото на Ал, и се заклева да направи всичко, за да му го върне.Според Ед, когато той и брат му са били малки въобще не са се разбирали, заради раличните им характери, и постоянно са се карали и биели за всевъзможни "тъпотии" - от това за кой ще спи на горното легло, до бонбони и играчки. След смъртта на майка им обаче, двамата са се сближили изключително много и са открили истинското значение на думата "братство".Алфонс дори веднъж казва "Бих предпочел с батко да сме в Ада, но заедно, отколкото в Рая, но разделени".

'''Полковник Рой Мустанг''' - НеиниятНейният командир и най-довереният ѝ човек в цялата армия.Има много слухове, че двамата са сгодени, макар и никъде да не е потвърдено.Мустанг е бил ученик на баща ѝ и неин най-добър приятел повреме на Ишбалската гражданска война.Рой ѝ вярва до такава степен, че ѝ е дал позволение да го застреля в гръб, ако някога се отклони от правилния път.

Лейтенантът е експерт по стрелба с пистолет, къртечница, снайпер, танк и всякакви видове тежка атилерия.Повреме на Ишбалската гражданска война си спечелва прякора "Окото на Ястреба", заради изключителната си точност, която не ѝ позволява нито веднъж да пропусне целта си.