|
Безконечното (L'infinito)
| ''Превод: Станимир Влавов, Реканати''
| Винагивинаги скъп ми бе тоз безлюден хълм безлюден▼
и всичко...
▲| Винаги скъп ми бе тоз хълм безлюден
Винаги скъп ми бе тоз хълм безлюден
| и тоз плет жив, голяма част от който
| за далечний хоризонт, взора спира.
| Но седнал и загледал се, безкрайни
| пространства отвъд му, и свръхчовешки
| тишини, и най-дълбок покой ази
| създавам в мисълта си; где сърцето
| плаши се почти. И вятъра колчем
| чувам да шуми из тез листа, онази
| безконечна тишина на този глас
| сравнявам: вечното се отзовава,
| и времената мъртвите, и живо е
| сегашното, и звъна му. Така из таз
| безмерност мисълта ми се удавя,
| и сладко ми е да потъна в туй море.
| 