В началото на войната е командир на XXVI- и Донски Казашки [[полк]] от състава на Предния Руски отряд / (генерал-лейтенант [[Йосиф Гурко]] /). Бие се храбро при освобождението на [[Велико Търново]]. Участва в преминаването на [[Стара планина]], битките при с. [[Оризари (Област Пловдив)|Оризари]] и [[Битка при Стара Загора|Стара Загора]]. В [[Битка при Стара Загора|битката при Стара Загора]] е командир и на 8 [[рота|роти]] от [[Българско опълчение|Българското опълчение]] с 4 [[оръдие|оръдия]]. Повишен е във военно звание [[генерал-майор]] (1877).
В състава на Сборния отряд на [[генерал-майор]] [[Александър Имеретински]] се проявява в атаката на ''Зелените хълмове'' при [[Обсада на Плевен|Плевен]]. Назначен е за походен атаман на ''Донската казашка войска''.
Участва в състава на Западния отряд / (генерал-лейтенант [[Йосиф Гурко]] /) в зимното преминаване на [[Стара планина]], освобождението на [[Етрополе]], битката при с. [[Брестник]], [[Битка при Пловдив (1878)|Пловдив]] и [[Караагач]]. Награден е с Орден „Свети Георги“ III ст. Генерал-майор Краснов е от руските командири, които преминават най-трудните и опасни пътища на войната.
