Уикипедия

Михаил Драгомиров: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 15:
| въоръжени сили = [[Картинка:Flag of Armed Forces of the Russian Federation.gif|20px|border|Знаме на Руската армия]] [[Руска армия]]
| години на служба =
| звание = [[генерал от инфантериятапехотата]]
| войсково поделение =
| командвания =
Ред 27:
 
== Биография ==
Михаил Драгомиров е роден на [[8 ноември]] [[1830]] г. в [[Конотоп]], ([[Русия]]). Семейството е на офицер, потомствен дворянин от полски произход. Учи в Конотопското градско училище и Дворянския полк ( Константиновско Военно училище), / [[Санкт Петербург]] /). От [[1849]] г. е [[подпоручик]] в СемьоновскияЛейбгвардейския Семьоновски Пехотен полк. Следва [[Академия на Генералния щаб (Руска империя)|Николаевската Генералщабна академия]] / [[(1854]]-[[1856]] /). До [[1858]] г. служи в щаба на Гвардейския корпус. Изучава военното дело в Европа. Участва във войната за независимостта на [[Италия]] като наблюдател при армията на [[Сардиния]]. Служи в Генералния щаб на Руската армия и е [[професор]] по тактика на Военната академия / [[(1860]]-[[1864]] /). По време на Австро-пруската война ([[1866]]) е представител на Русия при Пруското военно командване. Началник-щаб на II-а Гвардейска дивизия от [[1864]] г. [[Генерал-майор]] от [[1867]] г. Началник на Киевския военен окръг / [[(1869]]-[[1873]] /). Командир на XIV-а Пехотна дивизия / [[(1873]]-[[1877]] /).
 
===Участие в Руско-турска война (1877-1878)===
По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 - 1878)]] командва XIV-а Пехотна дивизия, която първа пресича [[Битка при Свищов|Дунава]] при [[Зимнич]] - [[Свищов]]. Прехвърлянето на десния бряг е по план на генерал-майор Драгомиров и започва със знаменитата му команда: „Войници, или отвъд Дунава, или в Дунава“. Боят започва под непрекъснатия огън на турските части в 2 часа през нощта на [[15 юни]] [[1877]] г. и завършва в 2 часа след обед на 16 юни . Дивизията на генерал-майор Драгомиров превзема [[Свищов]] и обезпечава прехвърлянето на първите четири корпуса на руските сили. За блестящи действия при преминаването е награден с орден „Св. Георги“ III степен.▼
 
▲По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 - 1878)]] командва XIV-а Пехотна дивизия, която първа пресича [[Битка при Свищов|Дунава]] при [[Зимнич]] - [[Свищов]]. Прехвърлянето на десния бряг е по план на генерал-майор Драгомиров и започва със знаменитата му команда: „Войници, или отвъд Дунава, или в Дунава“. Боят започва под непрекъснатия огън на турските части в 2 часа през нощта на [[15/27 юни]] [[1877]] г. и завършва в 2 часа след обед на 16/28 юни . Дивизията на генерал-майор Драгомиров превзема [[Свищов]] и обезпечава прехвърлянето на първите четири корпуса на руските сили. За блестящи действия при преминаването е награден с орден „Св. Георги“ III степен.
В хода на военните действия XIV-а Пехотна дивизия участва в превземането на [[Търново]] и планинските околности. Дивизията на генерал-майор Драгомиров е тази, която в критичния момент пристига на вр. Шипка на помощ на отряда на генерал-майор [[Николай Столетов]]. На [[12 август]] [[1877]] г., по време на [[Шипченска битка (август 1877)|отбраната на Шипка]] при престрелка на вр. Узункуш е тежко ранен в коляното и е принуден да се завърне в Русия за лечение. Повишен е от [[Александър II]] в по-горно военно звание - [[генерал-лейтенант]] на [[1 септември]] [[1877]] г.▼
 
▲В хода на военните действия XIV-а Пехотна дивизия участва в превземането на [[Търново]] и планинските околности. Дивизията на генерал-майор Драгомиров е тази, която в критичния момент пристига на вр. Шипка на помощ на отряда на генерал-майор [[Николай Столетов]]. На [[12/24 август]] [[1877]] г., по време на [[Шипченска битка (август 1877)|отбраната на Шипка]] при престрелка на вр. Узункуш е тежко ранен в коляното и е принуден да се завърне в Русия за лечение. Повишен е от [[Александър II]] в по-горно военно звание - [[генерал-лейтенант]] на [[1 септември]] [[(1877]] г).
 
===След войната===
Лекува се и след оздравяване е назначен за началник на Николаевската Генералщабна академия / [[(1878]]-[[1889]] /). Получава звание генерал-адютант. През тези 11 години превръща Академията в център на руската военна наука. Тук той издава главния си труд - "Учебник тактики". През [[1889]] г. e командващ войските на Киевски военен окръг. В периода [[1897]] - [[1903]] г. последователно е Киевски, Волински и Подолски генерал-губернатор. През [[1901]] г. е награден с най-висшия руски орден „Свети [[Андрей Първозвани|Андрей Первозванний]]“. През [[1903]] г. преминава в пенсия и е назначен за член на Държавния съвет. Виден военен теоретик в следреформена Русия. Генерал Михаил Драгомиров е почетен член на Московския и Киевския университет, на Шведско-Норвежката кралска академия / [[(1896]]) /. Умира на [[15 октомври]] [[1905]] г. в Конотоп.
 
В родният му гр. Конотоп ([[Украйна]]) е издграден негов паметник. Улици в [[Казанлък]], [[Шумен]] и [[Сливен]] / [[(България]] /), [[Киев]] / [[(Украйна]] /) и село [[Драгомирово]] , [[Област Велико Търново]] / [[(България]] /) носят неговото име.
 
Генерал Драгомиров е известен като оригинална и остроумна личност, за когото има много анекдоти и спомени. [[Иля Репин]] го е нарисувал като [[казак]] (с лула зад писаря) в картината "[[Запорожките казаци пишат писмо на турския султан]]".
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Михаил_Драгомиров“.