Цариградски договор (1913): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мюсюлмани, бежанци |
бъл-тур отношения |
||
Ред 15:
* Жителите на териториите, отстъпени на България, получават правото на османско поданство, стига да го поискат в срок от четири години. В случай че се откажат от българско поданство, те трябва да напуснат България, но запазват имуществото си. Мюсюлманите в тези земи се освобождават от военна повинност в България (чл. 7 и 11).<ref name="IBD-II-222">Георгиев, В., Трифонов, Ст. ''История на българите 1878-1944 в документи''. Издателство „Просвета“, София 1996, ISBN 954-01-0756-3, т. II, стр. 222</ref>
* Чл. 8 гарантира свободата на вероизповеданието на мюсюлманите в България, равноправието им с останалите български поданици и
* Чл. 9 позволява на българските бежанци от Източна Тракия да се върнат (в срок до две години) по домовете си. Османската империя се задължава да зачита българските също както останалите християнски общини на своя територия.<ref name="IBD-II-222"/>
=== Възстановяване на двустранните отношения ===
Договорът предвижда<ref>Георгиев, В., Трифонов, Ст. ''История на българите 1878-1944 в документи''. Издателство „Просвета“, София 1996, ISBN 954-01-0756-3, т. II, стр. 221</ref>:
* демобилизация на двете армии в рамките на три седмици (чл.2) и размяна на заложници и военнопленници в 1-месечен срок (чл. 5);
* подновяване на съобщенията и транспортните връзки между двете страни (чл. 3);
* подновяване на търговските връзки и мореплаването според конвенцията от 1911 г. (чл. 4);
* уреждане на дипломатическите представителства (консулства, чл. 4)
== Източници ==
| |||