Цариградски договор (1913): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
бъл-тур отношения |
Редакция без резюме |
||
Ред 19:
* Чл. 9 позволява на българските бежанци от Източна Тракия да се върнат (в срок до две години) по домовете си. Османската империя се задължава да зачита българските също както останалите християнски общини на своя територия.<ref name="IBD-II-222"/>
===
Договорът предвижда<ref>Георгиев, В., Трифонов, Ст. ''История на българите 1878-1944 в документи''. Издателство „Просвета“, София 1996, ISBN 954-01-0756-3, т. II, стр. 221</ref>:
* демобилизация на двете армии в рамките на три седмици (чл.2) и размяна на заложници и военнопленници в 1-месечен срок (чл. 5);
* подновяване на съобщенията и транспортните връзки между двете страни (чл. 3);
* подновяване на търговските връзки и мореплаването според конвенцията от 1911 г. (чл. 4);
* уреждане на дипломатическите представителства (консулства, чл. 4).
=== Други ===
* България поема правата и задълженията спрямо компанията на източните железници за жп линията, която компанията държи на концесия в новите български земи (чл. 16).
* Религиозните и благотворителните организации в Османската империя запазват вакъфските си приходи в Западна Тракия (чл. 12).
* Частните имоти на султана и неговото семейство в България се зачитат (чл. 13).<ref>Георгиев, В., Трифонов, Ст. ''История на българите 1878-1944 в документи''. Издателство „Просвета“, София 1996, ISBN 954-01-0756-3, т. II, стр. 223</ref>
== Източници ==
| |||