Покръстване на помаците (1912 – 1913): Разлика между версии

'''Покръстването на помаците от 1912 и 1913 г.''', известно още като '''ръстилкатакръстилката''', е масово покръстване на [[помаци|българите-мохамедани]] от [[Родопи]]те, [[Западна Тракия]] и Източна [[Македония (област)|Македония]], извършено под ръководството на [[Българската православна църква|българската православна църква]] (БПЦ) в края на 1912 година<ref>{{cite book

}}</ref> и в първите месеци на 1913 г. Започнато в разгара на [[Балканска война|Първата балканска война]], то цели приобщаване на помаците към останалите българи чрез приемането на християнството. Покръстени са общо около 200&nbsp;000 души<ref>Стоянова, Пл. [http://www.anamnesis.info/broi3/Plamena_Stoqnova.pdf ''Покръстването на българите мюсюлмани'', стр. 2-3], в: сп. „Анамнеза“, 2006 (кн. 3), ISSN 1312-9295</ref> с методи, определени като „принудителни“ от разследващата комисия на [[Карнегиева фондация за международен мир|Карнегиевата фондация за международен мир]].<ref>''Доклад на международната комисия за разследване на причините и провеждането на Балканските войни'' ([[Карнегиева анкета]]), в: ''Другите Балкански войни'', Фондация "Свободна и демократична България", София 1995, [http://www.kroraina.com/knigi/karnegi/glava4_1.html стр. 146] (от сайта „Книги за Македония“, 05.06.2009)</ref> Акцията се провежда със знанието и субсидията на правителството на [[Иван Евстратиев Гешов]], но при съпротивата на военните власти, особено до навечерието на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. На много места по заповед на Главното командване на армията покръстителните мисии са възпрепятствани от местните военни власти, както и от някои войводи като [[Гоце Междуречки]]. Покръстването се извършва със съдействието на чети, водени от [[Христо Чернопеев]], [[Тане Николов]], [[Иван Ботушанов]] и други войводи на бившите [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] и [[Върховен македоно-одрински комитет|ВМОК]].<ref>Елдъров, Светозар. Православието на война. Българската православна църква и войните на България 1877-1945, София 2004, с. 111-113.</ref>