Шипченска битка (септември 1877): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 11:
| територия =
| резултат = Победа за Русия
| страна1 = [[Image:Romanov Flag.svg|border|22px]] [[Русия]]
| страна2 = [[Картинка:Ottoman Flag.svg|border|22px]] [[Османска империя]]
| командир1 = [[Image:Romanov Flag.svg|border|22px]] генерал-лейтенат [[Фьодор Радецки]]
| командир2 = [[Картинка:Ottoman Flag.svg|border|22px]] [[Сюлейман паша]]
| сила1 = [[Шипченски отряд]] : 19 685 войника и 79 оръдия
| сила2 = [[Централна армия]] : 26 270 войника и 51 оръдия
| жертви1 = над 1 000 убити и ранени
| жертви2 = 1 385 убити и ранени
}}
{{Шаблон:Руско-турска война от 1877-1878}}
 
'''Шипченска битка (септември 1877)''' на 5/[[17 септември]] [[1877]] г. е последен неуспешен опит на [[Централна армия|Централната армия]] ([[Сюлейман паша]]) да превземе [[Шипченски проход|''Шипченския проход'']] отбраняван от силите на [[ЮженШипченски отряд|ЮжнияШипченския отряд]].
 
[[Картинка:Солдат на снегу.jpg|ляво|мини|Войник на снега. Художник Василий Верешчагин]]
 
==Шипченска битка (септември-декември 1877)==
 
===Боя на 17 септември===
 
Основна цел на Сюлейман паша е превземане на руските позиции на вр. ''Свети Никола''. Атаката започва около 3, 00 часа. На първа линия се води от три [[табур|табура]] доброволци, наречени "табури на обречените". Най-ожесточен е боя за ''Орлово гнездо''. Тук загиват 75 % от защитниците
и в 5, 00 часа е превзет от османските сили. Руските сили отбиват три атаки срещу вр. ''Свети Никола''. От 10, 00 до 12, 00 часа след контраатака на 56-и Житомирски Пехотен полк и ожесточен ръкопашен бой е въстановен руския контрол върху ''Орлово гнездо''. Едновременно са отбити три турски атаки на вр. ''Кючюк Йешилтепе''. Към 14, 00 часа боя затихва. И двете страни преминават към стратегическа отбрана известна като ''Стоенето на Шипка''.
Line 30 ⟶ 35:
 
===Стоене на Шипка===
 
Етап от отбраната на Шипченския проход - 6/18 саптември 1877 г. до 29 декември / 9 януари 1878 г. Осъществява се от частите на XXIV-а пехотна дивизия : 93-и иркутски, 94-и енисейски и 95-и красноярски пехотен полк. Характерен е с артилерийски двубои и пушечен обстрел. Поради заетите командни позиции от османската Централна армия, личния състав на руския [[Шипченски отряд]] се движи предимно нощем. По-сериозен опит за овладяване от османците на вр. ''Свети Никола'' е направен на 30 октомври / 11 ноември и е незабавно отбит. Руските позиции са разширени и укрепени със землянки, блиндажи и други землени съоръжения. Снабдяването със зимно облекло е силно затруднено. С настъпването на зимата рязко се увеличават загубите от болести и измръзвания : 9 500 болни срещу 700 убити и ранени. Ежедневния доклад на генерал-лейтенант Фьодор Радецки до Главната квартира на Действащата руска армия "''На Шипка всичко е спокойно''" става крилата фраза. Изключително трудните зимни условия са пресъздадени от художника [[Василий Верешчагин]] в триптиха "''В окопите на Шипка''". В началото на м. януари настъплението на руския Южен отряд и [[Шейново (битка)|битката при Шейново]] водят до разгром и пленяване на Централната османска армия.
 
===Значение за хода на войната===
 
За значението на отбраната на Шипченския проход по-късно генерал-лейтенант Фьодор Радецки ще напише : "''Шипка-това е заключена врата. През месец август тя удържа един тежък удар, с който Сюлейман паша се помъчи а я пробие, за да мине в Северна България, да се съедини там с Мехмед Али паша и с Осман паша, за да разкъса руската армия на две части и да и нанесе решително поражение. Следните 4 месеца Шипка приковаваше 40 000 турска армия, отвлече я от другите пунктове на театъра на военните действия и с това улесни успеха на другите два наши фронта. Накрая същата тази Шипка подготви капитулацията на една втора неприятелска армия, а през януари тя послужи като отворена врата за победоносното шествие на една част от нашата армия към Цариград''".