Слави Шкаров завършва режисура във [[ВИТИЗ]] през 1966 г. в класа на проф. [[Кръстьо Мирски]] и [[Анастас Михайлов]]. Първата му професионална постановка е „Драконът“ от Евгений Шварц в Добрич. Бил е режисьор тамв Добрич, в Плевен, [[Драматичен театър "Невена Коканова"|Ямбол]] (Ямбол) и в Русе. Най-ярките години от творческата му биография са свързани с Русенския театър, където работи от 1969 до 1988 г. Името на Слави Шкаров е свързано с големи и значими спектакли от историята на този театър.
ЗнаменитиРаботи неговив постановкиРусенския натеатър Русенскаот сцена1969 садо 1988 г. Там постявя „Кръчма под зеленото дърво“ от Петер Ковачик; „Босилек за Драгинко“ от Константин Илиев; „Амадеус“ от Питър Шафър; от „Земята до небето“ от Никола Русев; „Боряна“ от Йордан Йовков; „Майка на всички“ от Г. Караславов; „Ричард III“ и др.
С талантливата си и оригинална режисура Слави Шкаров издига художествения ръст и авторитета на Русенския театър до един от най-бележитите в България.
Умира на [[11 май]] [[1988]] г.
НаОт 1 март 2010 г. на Камерната зала в [[Русенски театър „Сава Огнянов“|Русенския театър „Сава Огнянов“]] е даденоноси името на Слави Шкаров — големият български режисьор, свързал живота си с Русе. Поставена е месингова табела с негово изображение на Слави Шкаров, изработена от русенския скулптор Мая Кубратова.
== Външни препратки ==
* [http://www.theatre.ruse.bg/news.html Русенски драматичен театър "Сава„Сава Огнянов"Огнянов“]
