Панамски скандал: Разлика между версии

Панамският скандал се дължи на злоупотреби на ''Compagnie universelle du canal interocéanique de Panama'' на [[Фердинанд дьо Лесепс]] за прокопаване на морската връзка между [[Атлантически океан|Атлантическия]] и [[Тихи океан]]. За финансиране на начинанието на Компанията си, Лесепс завишава първоначално предвижданите средства за завършване на проекта. Лесепс организира публична подписка за набиране на средства за Компанията. Скандалът избухва след като се разбира, че част от тези средства са били използвани от финансиста Жак дьо Райнах за [[подкуп]]ване на журналисти и незаконно получаване на подкрепа за проекта от политически фигури с цел да се прикрие истината за напредъка на изкопните работи. Компанията фалира и се пристъпва към [[ликвидация]]та ѝ, барон дьо Райнах е намерен мъртъв, а редица френски либерални политици са обвинени в корупция. Към скандала са съпричастни и двама посредници [[евреи]] (Корнелиюс Херц и Жак Рейнаш), което дава повод на [[Едуар Дрюмон]] да заяви, че [[афера]]та е дело на евреите. Франция обявява цена от 100 млн. долара за незавършения [[канал]].▼

Либералната френска преса тръби, че прокопаването на Панамския канал е от [[геостратегия|геостратегическо]] значение за Франция, понеже [[Германска империя|Германската империя]] има солидни позиции във [[Венецуела]] и контролира придвижването на кораби през Атлантика, което налагало държавна помощ за довършване на частното предприемаческо начинание. Създадена е ''Compagnie nouvelle du canal de Panama''. В края на 19 век във връзка със следването на [[доктрина Монро|доктрината Монро]], САЩ търсят алтернативен байпас за междуокеанска връзка през [[Никарагуа]] по маршрут, който се счита за технически най-добър. На 6 септември 1901 г. [[Президент на САЩ|президента на САЩ]] [[Уилям Маккинли]], който е привърженик на никарагуанския маршрут е убит, след което е заменен от [[Теодор Рузвелт]]. Междувременно в Никарагуа избухва [[вулкан]]а [[Момотомбо]] и това обстоятелство е използвано за да се принуди САЩ, след решение на [[Сенат на САЩ|Сената]] и [[Камара на представителите на САЩ|Камарата на представителите]], да откупят френската ''Compagnie nouvelle du canal de Panama'' само за 10 млн. долара, като осигурят държавно финансиране от американския данъкоплатец за довършване на първоначално частното [[инвестиция|инвестиционно]] начинание по прокопаване на Панамския канал.▼

[[Панамски провлак|Панамският провлак]] е част от територията на [[Колумбия]] по онова време, и след като френско-американската сделка за покупко-продажбата на френската ''Compagnie nouvelle du canal de Panama'' става факт, парламента на Колумбия под немско влияние гласува [[цесия]] на земите, необходими за по-нататъшното прокопаване на Панамския канал. Тази цесия оскъпява с 10 млн. долара проекта. След решението на парламента на Колумбия, САЩ посредством [[Филип Бюно-Вария]] (съвипускник на [[Алфред Драйфус]]) и [[Джеси Зелигман]], финансират група "панамски борци за независимост" и предизвикват отцепничеството на [[Панама]] от Колумбия. На 3 ноември 1903 г. избухва [[Панамска революция|Панамската революция]], след която каналът е отстъпен на САЩ за един век.<ref>{{cite book |last= Атали |first= Жак |authorlink= Жак Атали |title= Евреите, светът и парите, стр. 436-440 |year= 2009 |publisher= Рива, ISBN 954-320-002-5 }}</ref>▼