Битка при Пловдив: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 26:
 
В началото на м. януари [[Западен отряд (Гурко)|Западния руски отряд]], 71 000 войника и 318 оръдия (командир генерал-лейтенант [[Йосиф Гурко]]) излиза от София и настъпва в направлението София-Пазарджик-Пловдив-Одрин. Разделен е на 5 колони с командири : генерал-майор [[Николай Веляминов]], генерал-майор [[Павел Шувалов]], генерал-лейтенант [[Николай Криденер]], генерал-майор [[Юрий Шилдер-Шулднер]] и генерал-майор Комаровски. Авангарда е с командир генерал-майор [[Виктор Дандевил]], а на кавалерията генерал-майор Владимир Клод. Задачата е да пресече пътя за отстъпление на османските остатъчни сили в Тракия, обединени в нова групировка с командар [[Сюлейман паша]] и евентуално да бъдат унищожени.
===Действия на 2-4/12-16 януари===
 
[[Картинка: Burago.jpg|ляво|мини|Паметник на Освобождението на Пловдив и капитан Александър Бураго]]
 
===Действия на 2-4/12-16 януари===
 
На 2/14 януари руските сили излизат от заетия гр. [[Пазарджик]]. Според разузнавателни сведения доставени от българи, групировката на Сюлейман паша отстъпва по две направления : Пазарджик -Пешера и Пазарджик-Пловдив. През нощта на 3/15 януари колоната на генерал-майор Шувалов преминава р. [[Марица]] през брод до с. Айрене (дн. [[Оризари]]), а едновремено кавалерийската част на генерал-майор [[Даниил Краснов]] по левия бряг на р. Марица доближава Пловдив. Османската отбрана на ''Кадиевската позиция'' е пробита.
 
Сюлейман паша решава да отстъпи към Родопите, а за прикритие оставя 40 [[табур|табура]] в района с. Дермендере (дн. [[Първенец]]) - с. Караагач (дн. [[Брестник]]). В Пловдив по заповед на Сюлейман паша в полето между ж.п. гарата и кв. ''Остромила'' са избити 80 българи-затворници, участвали в националосвободителните борби. Частта на генерал-майор Краснов успява да премине р. Марица по моста до ''Кемера'' за с. [[Катуница]]. Колоните на генерал-майор Шувалов и генерал-майор Веляминов настигат османския ариегард при с. [[Цалапица]] и с. [[Първенец]]. II-и [[Драгун|Драгунски]] [[ескадрон]] (63 драгуни с командир [[капитан]] Александър Бураго) от Лейбгвардейския Драгунски полк успява да се вмъкне в Пловдив. Малък разезд научава от тукашните българи в кв. ''Кършиака'', че в града има повече от 1 000 [[низам|низами]] и черкезка конница. Сержант Пономарьов успява да залови в района на ж.п гарата пленник и с действието си предизвиква уплаха, прераснала в паника и изоставяне на позициите. Капитан Бураго незабавно атакува и увлича руските сили. Превземат кв. ''Мараша'', хълма ''Бунарджика'' и пощата. Капитан Бураго изпраща донесение за заемането на Пловдив.
[[Картинка: Burago.jpg|ляво|мини|150px|Паметник на Освобождението на Пловдив и капитан Александър Бураго]]
 
Сутринта на 4/16 януари в града влиза генерал-лейтенат Йосиф Гурко с целия си щаб и обевява освобождението на Пловдив. Отслужен е молебен. Главните руски сили незабавно се отправят за атака на прикриващите османски сили в района с.[[Първенец]]-с.[[Брестник]]. Групировката на Сюлейман паша е отклонена от направлението Пловдив-Одрин и насочена към Родопите, където се разпада като организирана военна сила.