Стефан I Български: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Luckas-bot (беседа | приноси) м Робот Добавяне: fr:Stéphane Ier (exarque bulgare) |
допълнение за службата му по време атентата в "Св.София" |
||
Ред 23:
От 1915 до 1919 г. специализира [[богословие]] в [[Женева]] и защитава докторат във [[Фрибур]], [[Швейцария]]. По време на престоя си в Швейцария архимандрит Стефан е член на “[[Български съюз|Българския съюз]]”, който има за цел да отстоява българските национални интереси в чужбина и е един от най-дейните представители на българската емиграция в страната. Владее няколко чужди езика.
През 1921 г. е ръкоположен за Маркиянополски [[епископ]], а
# На този пост служи 26 години. Между двете световни войни участва активно в [[икуменическо движение|икуменическото движение]] и представлява Българската православна църква на множество международни конференции. Работи за снемане на [[схизма]]та, наложена през [[1872]] г. на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] Благодарение на активната му дейност и личен авторитет, той успява да издейства [[Нансеново съдействие|Нансеновото съдействие]]. Става кръстник на широколъшкото читалище "Просвета", открито На 21 януари 1945 г. е избран за български екзарх, а на 22 февруари същата година е вдигната [[схизма]]та на Българската православна църква. Като [[екзарх]] се противопоставя на участието на свещениците в политическия живот в страната. Поради откритото си несъгласие с политиката на [[комунизъм|комунистическата власт]] в [[България]] към Българската православна църква и нейното отношение към религията, на 6 септември 1948 г. е принуден да подаде оставка като български екзарх.
Line 35 ⟶ 37:
Името на [[Екзарх Стефан I]] нашумя във връзка с честванията по повод спасяването на българските евреи по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. На своя сесия, проведена на 19 ноември 2001 г. израелският мемориален институт “[[Яд Вашем]]” го удостоява с почетна грамота, медал и званието “[[Праведник на света]]” за неговия принос за спасяването на българските евреи през 1943 г. “Името му ще бъде вписано завинаги върху Почетната стена в [[Алея на праведните|Алеята на праведните]]” [в Йерусалим] – се казва в грамотата, издадена на 12 март 2002 г.
През 2003 г. се навършиха 125 г. от рождението на Екзарха. По този повод през септември в родното му място [[Широка лъка]] се състояха тържества и бе открит негов бюст-паметник. На тях присъства бившият израелски посланик в България [[Емануил Зисман]] както и настоящият посланик [[Аврам Шарон]], заедно с 43 свои сънародници от [[Израел]]. [[Аврам Шарон]] оценява заслугите на [[Екзарх Стефан I|Екзарх Стефан]] с думите: “За българските евреи и за народа на [[Израел]], [[Екзарх Стефан I|Екзарх Стефан]] е символ на спасението, еманация на българската толерантност. Народът на [[Израел]] и евреите по цял свят никога няма да забравят това и ще са винаги дълбоко признателни на своите спасители.” Животът и заслугите на [[Екзарх Стефан I]] дават повод на [[Емануил Зисман]] в прочувственото си слово да заяви: “Ако хуманизмът беше критерий, [[България]] трябваше да приема [[Европа]], а не обратното.”
== Литература ==
| |||