Теория на игрите: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 28:
Друг източник за критика на метода е "човешкият фактор", т.е. доколко умишлено допуснати грешки на единия играч водят до стратегически важни грешки на другия играч. Този напълно безсмислен за абстрактната математика параметър винаги е бил основен в човешката история. Например Ханибал имитира пробив на центъра на войската си по време на битката при Кана, който подтиква римляните към бърза атака, в резултат на което те дори не забелязват, че са обкръжени, и след това унищожени.
Развита първоначално като средство за обяснение на [[икономика|икономическото]] поведение, теорията на игрите сега се използва в много различни научни области от [[биология]] до [[философия]].
Тя се развива съществено и е формализирана за първи път от [[Джон фон Нойман]] и [[Оскар Моргенщерн]] преди и по време на [[Студена война|Студената война]] главно заради приложението си във военната стратегия, особено понятието за [[взаимно гарантирано унищожение]]. От 70-те години на миналия век теорията на игрите се прилага към поведението на животните, включително развитието на видовете чрез [[естествен отбор]]. Заради интересни игри като [[дилема на затворника|дилемата на затворника]], при които взаимната корист е във вреда на всички, теорията на игрите е използвана в [[етика]]та и философията. Наскоро тя привлече вниманието на [[информатика|информатиците]] поради прилагането ѝ в [[изкуствен интелект|изкуствения интелект]] и [[кибернетика]]та.
Освен научния интерес теорията на игрите е обект на внимание и в популярната култура. Животът на лауреата на [[Нобелова награда]] и специалист в областта на теорията на игрите [[Джон Наш]] е тема на игралния филм от 2001 г. „[[Красив ум]]“. Няколко [[телевизионна игра|телевизионни игри]] използват ситуации от теорията на игрите.
| |||