Любомир Стоенчев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Подпоручикъ (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Подпоручикъ (беседа | приноси) |
||
Ред 19:
През 1902 г. поручик Любомир Стоенчев участва като войвода на чета в [[Горноджумайско въстание|Горноджумайското въстание]]. По време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]]. През средата на месец август 1903 г. Любомир Стоенчев навлиза в [[Разлог (област)|Разложко]], [[Сяр|Серски]] революционен окръг начело на отряд от 80 души.
Когато се изготвя плана за бойните действия в Серски революционен окръг поручик Стоенчев получава задача от генерал [[Иван Цончев]], ръководителя на ВМОК, да замине за [[Валовища|Демирхисарско]] и да извърши разузнаване в [[Рупелски пролом|Рупелския проход]], евентуално да го овладее и да разруши моста на [[Струма]], за да се затрудни предвижването на турската армия. В Демирхисарско отрядът на поручик Стоенчев действа заедно с четата на стария
войвода дядо [[Илия Кърчовалията]]. Когато отрядът на Стоенчев доближава моста на [[Струма]] е нападнат от турска войска, която охранява района.
Ред 26:
На 12 септември в местността Мали пресек поручик Любомир Стоенчев води ново сражение. Битката продължава цял ден. Турците дават около 30 убити и много ранени, а четата губи 6 души въстаници и 16 души са ранени.<ref> [http://www.promacedonia.org/ilpr1968/ilpr1968_6.html#1a Дино Кьосев, Ламби Данаилов. "Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968". София, 1968, стр. 131]</ref> Като прибира ранените, отрядът на поручик Стоенчев се изтегля към Неврокопско. Тук башибозукът и турската войска са започнали да опожаряват и разграбват българските села. Отрядът на Любомир Стоенчев прикрива бягащите към границата с България български семейства от опожарените села [[Кремен (Област Благоевград)|Кремен]] и [[Обидим]] и ги придружава досами границата. Преди да премине на българска територия отрядът на поручик Стоенчев води сражение с турците при село [[Доспат]].
След въстанието, през 1904-1905 г. поручик Любомир Стоенчев действа като войвода на чета в [[Малешево]].
По време на [[Балканска война|Балканската война]] Любомир Стоенчев е командир на 9 велешка дружина от [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]]. През Междусъюзническата война на 20 юли 1913 година е командирован в 11 серска дружина.<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 682.</ref> През [[Участие на България в Първата световна война|Първата световна война]] Любомир Стоенчев отново воюва в Македония, този път като командир на [[Двадесет и осми пехотен стремски полк|28-ми
След войната напуска армията и се отдава на обществена дейност. Продължава да бъде тясно свързан с дейността на ВМРО и ръководителите на Организацията – генерал [[Александър Протогеров]] и [[Тодор Александров]].
| |||