Еничари: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 1:
{{сливане|Еничарски корпус}}
 
'''Еничарството''' е създадено в средата на [[14 век|XIV]] в. и е просъществувало до [[1826]] г.
 
„[[Кръвен данък|Кръвният данък]]“ се събирал на периоди от 3 до 5 години, а децата били от 5 до 15-годишни. Наричани [[аджемиоглани]], те били откарвани в казармите в [[Одрин]], [[Цариград]] и [[Бурса]], където били помохамеданчвани. После едни започвали работа в султанските конюшни и градини, други чиракували и научавали занаят, а трети работели като прислуга. Най-красивите били избирани да обслужват султана в покоите му. Някои от тях се издигали така до [[Паша|паши]] и [[Везир|везири]]. След 10-15 години далеч от дома [[аджемиогланите]] трябвало да забравят напълно рода[[род]]а си и да научат [[турски]] [[език]]. Хаджи и молли ги възпитавали в [[Ислям|мохамеданската вяра]]. Накрая те постъпвали в [[Еничарски корпус|еничарският корпус]], където ставали отлични бойци. В [[15 век|XV]] в. корпусът числял [[10 000]] души, за да достингне през [[XVII]] в. до [[150 000]]. За да се поддържа този брой еничари, въпреки загубите във войните, бягствата и болестите[[болест]]ите в някои години болибили извършвани събирания и до [[300 000]] българчета. [[Еничари|Еничарите]] се подчинявали само на [[Султан|султана]], а техният [[ага]] бил един от най- влиятелните първенци. Когато се връщали по родните места, [[помохамеданчване|помохамеданчвали]] насилствено собствените си майки и бащи.
 
== Борби на българите срещу еничарството ==