'''Антон Иванов Маринович''' е български [[режисьор]].
Завършва право в [[Софийския университет]] през [[1935]] г. Сътрудник на списания „[[Нашето кино]]“ и „[[Филм и критика]]“. През [[1942]] г. е асистент режисьор на [[Хр. Цанков]] в „Изпитание“„[[Изпитание]]“, а през [[1945]] г. осъществява своята първа сомостоятелна постановка- „[[Ще дойдат нови дни]]“. Около Маринович и [[Стефан Сърчаджиев]] се шуми по повод на филмите им „[[Утро над родината]]“ ([[1951]]) и „[[Наша земя]]“ ([[1953]]). Антон Маринович е и първият, който филмира популярни оперни и театрални спектакли като „[[Иван Сусанин]]“ ([[1950]]), „Снаха“ ([[1954]]). Екранизира произведения от българската литературна класика: „[[Гераците (филм, 1958)|Гераците]]“ ([[1958]]), „[[Сиромашка радост]]“ ([[1958]]). Интерпретира от своя гледна точка обновителните процеси в съзнанието на българските [[мюсюлмани]] във филмите „[[Ребро Адамово]]“ ([[1956]]). Снима и приключенски трилъри- „[[Нощта срещу 13-ти]]“ ([[1961]]), „[[Златният зъб]]“ ([[1962]]), „[[Приключение в полунощ]]“ ([[1964]]).
Маринович притежава специфичен стил, отличаващ се с бърз кинематографически ритъм и баланс на атрактивното и психологически убедителното начало.
