Търновска конституция: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 3:
[[Image:First Bulgarian National Assembly.jpg|дясно|мини|250п|Сграда на Учредителното събрание във Велико Търново, където е създадена Търновската конституция]]
 
'''Търновската конституция''' (''официално наименование'': „Конституция на Българското княжество“) е първата [[Конституция на България|българска конституция]], приета на [[16 април]] [[1879]] г. от [[Учредително събрание|Учредителното събрание]] във [[Велико Търново]], след [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]] ([[13 Юни]] - [[13 Юли]] [[1878]]).

Създадена е след [[конституция|конституциите]] на [[Гърция]], [[Сърбия]] и [[Румъния]], но в традицията на българските интелектуалци от освободителните борби и с участието на [[юрист]]и и други българи, получили [[висше образование|висшето си образование]] в елитни Западноевропейски [[университет]]и.
 
Проектът за ''Органически устав за държавното устройство на българското княжество'' е изготвен в канцеларията на [[Временно руско управление|Временното руско управление]] и съгласуван с български общественици и руска имперска комисия. Учредителното събрание, свикано на 10/ [[23 януари]] 1879 г. внася големи промени в Проекта, вкл. промяна на наименованието му. При това обсъждане се формират две групи – [[либерал]]и (младите) и [[консерватор]]и (старите), като в повечето случаи се налагат схващанията на първите.
Line 9 ⟶ 11:
[[Картинка:Tarnovska konst1.jpg|ляво|мини|Корица на Търновската конституция]]
[[Картинка:Tarnovska kost2.111.jpg|left|мини|Първата страница (на [[руски език|Руски]] и [[български език|Български]])]]
Търновската конституция цели да закрепи юридически [[социално-икономически]]те и [[политика|политическите]] изменения в българското общество след [[Освобождение на България|Освобождението]] през [[1878]] г. Съгласно член 4 „Българското царство е монархия наследствена и конституционна, с народно представителство.“ Конституцията определя функциите и [[компетентност]]та на централните органи на държавна власт. Предоставят се широки пълномощия на [[монарх]]а във вътрешния и международния живот на страната. С нея се прокламира министерска отговорност, депутатска [[имунитет (право)|неприкосновеност]] и [[местно самоуправление|общинско самоуправление]].
 
Новаторска и прогресивна за времето си с либерален характер, Търновската конституция утвърждава принципа на личната неприкосновеност и [[частна собственост|частната собственост]] като основа на производствените и обществени отношения. Закрепени са [[свобода]]та на [[печата]] и [[право]]то на сдружавания и др.
Line 17 ⟶ 19:
С измененията на Търновската конституция през [[1893]] г. и [[1911]] г. се намаляват правата на [[Народното събрание]] и се засилва монархическата власт.
 
Конституционоустановеният ред в [[Княжество България]] е многократно потъпкван. През [[1881]] г. Конституцията е временно суспендирана, през [[1923]] г. е извършен военен преврат, а след [[19 май]] [[1934]] г. дълги години държавата се управлява с наредба-закон при фактически суспендирана конституция.
 
След [[9 септември]] [[1944]] г. Търновската конституция е отменена частично, а на [[4 декември]] [[1947]] VI [[Велико народно събрание]] я заменя с ''[[Конституция на България#Димитровска конституция|Конституция на Народна република България]]''.