Априлски събития в България (1925): Разлика между версии

С '''Априлски събития от 1925 година''' се обозначава настъпилият след [[атентата в църквата "Света Неделя"]] {{източник|терор}} от страна на правителството на [[Александър Цанков]] спрямо левите и опозиционните сили в [[България]], както и спрямо интелигенцията, противопоставяща се на режима.

{{източник|Според някои източници още преди атентата в "Света Неделя" военният министър генерал [[Иван Вълков]] издава тайна заповед до началниците на военни гарнизони, в която разпорежда да започне подготовка да бъдат изтребени водачите на опозицията:

''"Всички гарнизони и военни единици да влязат във връзка с местните органи на властта за съгласуване средствата на борба срещу комунистите и земеделските дружби. Преди всичко трябва да се ликвидират най-способните и най-смелите носители на тези идеи - интелигенцията. В най-кратък срок да се съставят списъци на тези хора, за да може в даден момент да се унищожат всички техни водачи - виновни или невинни..."''.}} Подозрения за подготвянето на "втора вартоломеева нощ" срещу противниците на правителството са изказани от депутатът от [[БЗНС]] [[Петко Д. Петков]] от парламентарната трибуна още през февруари 1924<ref> 21-о Народно събрание,

Според твърдението на [[Българска марксическа историография|българската марксическа историография]] в месеците след атентата тези групи отвличат, изтезават и убиват хиляди български граждани. Това е изопачаване и не е обективно и безпристрастно изследване на [[История на България|българската история]]. Според българския историк Георги Марков броят на убитите през април 1925 година е около 400-450 души. След продължителна проучвателна работа '''Музея на революционното движение в България''' издава книгата "Звезди във вековете", където поименно и с кратка характеристика са описани жертвите на съпротивататези действия 1923-1944 г.<ref>'''Музей на революционното движение в България''', ''Звезди във вековете'', Издателство на Българската комунистическа партия, София, 1972, 791 стр.</ref> Дават се следните данни за загиналите за периода 1924-1926 г.

Сред жертвите са изявени политици от левицата, интелектуалци или обикновени редови привърженици на опозицията. Убийствата се извършват понякога {{източник|показно}}, на улицата, а понякога тайно, в сградите на [[Обществена безопасност|Обществената безопасност]], казарми или полицейски участъци. За някои убитите властите твърдят, че са застреляни при опит за бягство.

В тогавашната{{източник|Тогавашната официална пропагандапозиция на правителството обяснява убийствата и отвличанията секато приписват надействия "неотговорни фактори". Всъщност, групите се ползват със закрилата и пълната подкрепаподкрепата на правителството - например в [[Илиянския форт]] са използвани редови войници за погребване на труповете.

Известни със садистична жестокост спрямо жертвите си са капитан Кочо Стоянов, капитан Цвятко Николов - Черния капитан, околийският началник на Ловеч - Николай Тифчев - Кърджи Осман.}}

Жертви на априлските събития стават изтъкнатите дейциактивисти на левицата като[[Иван Манев]], [[Александър Боримечков]], [[Ана Маймункова]], [[Жеко Димитров]], [[Тодор Страшимиров]], [[Димитър Грънчаров]], [[Христо Косовски]], [[Темелко Ненков]], [[Николай Петрини]], както и видните интелектуалци и творциинтелектуалците [[Гео Милев]], [[Йосиф Хербст]], [[Христо Ясенов]], [[Сергей Румянцев]].

Вследствие на масовиятези терордействия в различни части на страната се активизира дейността на антиправителствени терористични чети, сформирани предимно от комунисти, земеделци и анархисти. Сред виднитеръководители им ръководители са [[Митьо Ганев]], [[Васил Попов (анархист)|Васил Попов - Героя]] и [[Тинко Симов]]. Четата на Тинко Симов убива Николай Тифчев - Кърджи Осман. При друга нейна акция, още преди атентата в църквата "Св. Неделя", в прохода Арабаконак се прави неуспешен [[опит за покушение над цар Борис III]]. [[Картинка:Chetnitzi1925.jpg|мини|дясно|300px|Участници в антиправителствена чета]]В крайна сметка, повечето от четите са разгромени от правителствени войски или се изтеглят в съседни страни. След физическото унищожение на множество дейци на БКП през април 1925 година продължава вътрешната борба в партията по въпроса дали да се снеме курса към ново въстание срещу режима на [[Александър Цанков]]. В крайна сметка умереното крило, начело с [[Васил Коларов]] и [[Георги Димитров (политик)|Георги Димитров]], надделява над [[леви комунисти в БКП|ултралевите]] и на Московското съвещание през 1925 година и на Виенския пленум през 1926 г. курсът към въстание е окончателно снет.