Разлика между версии на „Бенчо Обрешков“

годината, без препратка към гран при, могат да са хиляда неща, точно за това едва ли скоро ще възникне статия
(годината, без препратка към гран при, могат да са хиляда неща, точно за това едва ли скоро ще възникне статия)
Първата си самостоятелна [[изложба]] Обрешков организира в Карнобат през 1919 година, с благотворителна цел. Прави над десет самостоятелни изложби: в София, Дрезден, Атина, Букурещ и една съвместна със [[Златю Бояджиев]] и [[Георги Баев]] през 1962 година в София. Участва в колективни изложби в Белград, Париж, Мюнхен, Москва. Платна на Обрешков са притежание на [[НХГ]], [[СГХГ]], [[Бургаска художествена галерия „Петко Задгорски“|художествената галерия в Бургас]] и други градове, галерии в Стокхолм, Плага, Виена, Дрезден, Букурещ, Атина и частни колекции. При [[Бомбардировки на България|бомбардировките над София]] през 1944 година повече от 250 негови картини са унищожени.
 
Бенчо Обрешков е член на дружество „[[Родно изкуство]]“ и на [[Дружество на новите художници|Дружеството на новите художници]]. Между 1969 и 1970 година е председател на Творческия фонд на [[СБХ]]. Носител е на множество отличия, сред които наградата „[[Ерен Зойгнис]]“ ([[1926]], [[Дрезден]]), „[[Гран„Гран при]]“при“ ([[1937]], [[Париж]]), награда „Феникс“ ([[192381938]], [[Атина]]), наградата на [[БАН]] за изкуство ([[1938]]), „Орден за изкуство“ ([[1938]], [[Букурещ]]), I награда за живопис от конкурса „София“ ([[1967]]), орден „[[Кирил и Методий (орден)|Кирил и Методий]]“ — II степен (1963) и „[[Народна република България (орден)|Народна република България]]“ — II степен (1969). През [[1966]] година получава званието [[заслужил художник]].
 
== Източници ==