Ани (град): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 19:
В началото на 9 век сл. Хр. териториите на Камсараканите в областите Аршаруник и Ширак (вкл.Ани) са включени в царството на династията Багратиди. Багратидите разполагат своята първа столица в Багаран, на 40 км. Северно от Ани, след това я местят в Ширакаван, на 25 км. Северозападно от Ани и после в 929 г. я установяват в Карс. През 961 г. цар Ашод III (953-977) премества двора си от Карс в Ани. При наследника му – цар Съмбад II (977-989), градът се разраства силно и бързо. През 992 г. Католикосът се премества в Ани, с което тя вече е и религиозен център на Армения. В началото на 11 век Ани има повече от 100 000 жители и е известна като “Градът с 40 порти” и “Градът с хиляда и едната църкви”.
Най-голям разцвет и подем Ани преживява по време на дългото управление на Гагик I (арм. Գագիկ Ա) от 989 до 1020 г. След неговата смърт, двамата му сина влизат в спор за престола и разделят царството на две части. По-малкият син – Хованес Съмбад III Миролюбивия (арм. Հովհաննես-Սմբատ Գ 1020–1041) овладява частта от царството, в която е Ани, а по-големият Ашод IV (1020-1040) останалата част. Хованес Съмбад III, от страх да не бъде нападнат, доброволно става васал на византийския император [[Василий II Българоубиец]] (гръцки: Βασίλειος Β΄ Βουλγαροκτόνος). През януари 1022 г. арменският католикос (патриарх) Бедрос I Кетадарац (арм. Պետրոս Ա. Գետադարձ ? – 1058) занася сам писмо на Василий II, който по това време е на зимен лагер с войската в [[Трапезунд]], от царя, в което завещава царството си на Византия след смъртта си. Когато царят умира в 1041 г., византийският император [[Михаил IV Пафлагон]] (на гръцки: Μιχαήλ Δ΄ Παφλαγών, 1010 - 10 декември 1041) предявява претенция според уговореното. Наследникът на Хованес Съмбад, Гагик II (арм. Գագիկ Բ), обаче отказва да изпълни уговореното. Императорът изпраща тогава няколко армии да завземат Ани, но арменската столица удържа на обсадата. Все пак в битка е пленен принцът Ашод, който в плен, за да се спаси, участва в серия от интриги. В резултат царят Гагик II е предаден и столицата пада в 1045 г. под византийска власт.
=== Разрушаване и обезлюдяване ===
През 1064 г., след 25 дневна обасада, градът е превзет от съюзените армиии на селджукските турци, предовжадни от султан Алп Арслан и на грузинците с техния цар Баграт. Населението масово е подложено на избиване. Ето какво казва за това събитие като очевидец, арабският историк Сибт ибн ал Гавази:
"Войските влязоха в града, изклаха жителите му, разграбваха и опожаряваха, като оставиха всичко в руини, а останлите живи взеха в плен. Телата на мъртвите бяха толкова много, че препречваха улиците; никой не можеше да се предвижва без да стъпва върху тях. Отведените в плен бяха не по-малко от 50 000 човека. Случи ми се да вляза в града и да видя всичко това с очите си. Опитвах да намеря улица, по която да вървя без да стъпвам върху мъртвите, но това беше невъзможно."
Селджуките продават града в 1072 г. на Шададидите, кюрдска династия в рамките на Арабския халифат, която произхожда от град Ганджя. Отначало отношението на Шададидите към християнското и арменско население било поразително толерантно и миролюбиво. По-късно обаче то се трансформира във враждебно и води до няколко несигурни опита от страна на Грузинското християнско царство за помощ. Грузинците завладяват Ани в 1124, 1161 и 1174, но след всеки успешен опит губят града отново. Чак в 1199 армията на грузинската царица Тамара завладява уверено Ани и изтласква Шададидите от града. Управлението е поверено на генералите Закари и Иван Мъкхаргръдзели. Династията, която започва да управлява града се нарича Закариди и се провъзгласява за наследник на Багратидите. След Закари, управлението поема сина му Шаханшах.
== Външни препратки ==
| |||