Стефан Николаев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Juliap (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Juliap (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 1:
'''Стефан Николаев''' е български художник, роден през 1970г. в град [[София]], [[България]].
 
 
 
== Образование и ранни творби ==
Между 1989 и 1994 г. Стефан Никоелаев учи в [http://www.ensba.fr/ Академията за изящни изкуства] в [[Париж]]. Междувременно, през 1993 г. прави едногодишен учебен обмен в [http://www.wsa.soton.ac.uk/ Winchester School of Art] към университета в град [[Уинчестър]], където реализира и самостоятелна изложба ''Running with the King'' (1994). Идеята за галерията „„Glassbox”, която той създава в [[Париж]], също се заражда там. Стефан Николаев работи с приятели за въпросното стъклено пространство във френската столица, чийто извор „е изложбата Life/Live на [http://en.wikipedia.org/wiki/Young_British_Artists Young British Artists] (YBA), представена в [http://en.wikipedia.org/wiki/Mus%C3%A9e_d%27Art_Moderne_de_la_Ville_de_Paris Музея за Модерно изкуство] в Париж“<ref>1</ref>.
 
 
 
Ред 11:
==== Извор на вдъхновение и творби ====
Творбите на '''Стефан Николаев''' са забавни, но при процеса на наблюдението и обмислянето им се проявява и една малко печална страна. В тях се съдържат и сериозни културни и общочовешки послания.
''Балкантон'' (от едноименната държавна българската записвателна компания, разпространявала български версии на световни поп хитове) е наименованието на първата самостоятелна [[изложба]] на автора в [[България]], състояла се в АТА център/Институт за съвременно изкуство – София през 2004 г. Тя не представя трагични събития от миналото на родното му място, а конкретната реалност на това място. По този начин '''Стефан Николаев''' „създава едно объркване между днес и едно време, между оригиналът и копието” . Виодеоинсталацията ''Скрийнсейвърът. Харддискът. Дискът'' (2003) е ”ироничен коментар на миналото”<ref>2</ref>. Инсталацията от екрани показва как един брадат човек ходи по стените и тавана на някаква стая, която напомня ту хотелско фоайе, ту ведомствен коридор. Но в никакъв случай място за живеене. В неговите [[скулптура|скулптури]] и [[видео]] често срещани са оспорвани теми и предмети като например многократната употреба на [[цигари]], дим, и т.н. (''PallMall'' – 1999, ''Extra Light'' - 2003, ''Sickkiss'' – 2006). През 2007 '''Стефан Никоалев''' участва с творбата си What goes up must come down (огромна бронзова запалка) в 52-ото [http://en.wikipedia.org/wiki/Venice_Biennale Венецианско Биенале].
 
==== Галерии ====
От завършването си, Стефан Николаев живее и работи в [[Париж]] галерия [http://www.michelrein.com/ Michel Rein] и в [[София]] ([http://www.arcprojects.org/ Arc Projets]). Той принадлежи едновременно на френската и на българската художествена сцена и играе важна роля в създаването на един двупосочен обмен, който все повече характеризира процесите в българското [[съвременно изкуство]]. Художникът определя сам себе си като „DJ, за когото различните стилове в изкуството са повод да ги види отстрани и да ги представи на публиката по нов начин“.
Стефан Николаев е и член на [[Институт за съвременно изкуство – София|Института за съвременно изкуство – София]]. През 2002 г. на 4-то биенале в Цетине, Черна Гора бива одостоен с Наградата за изкуство ЮНЕСКО за проекта му В Ремонт (Under Reconstruction).
 
==== Критиците за него ====
Многобройните премествания и интегрирането на нови места обяснява донякъде присъствието на “носталгията, понякога дори иронична, като елемент в творчеството на младия художник”<ref>2</ref>. Въпросната носталгия обаче по никакъв начин не е поглед назад, а по-скоро развита чувствителност по отношение на времето и пространството.
 
Стефан Николаев е член на [[Институт за съвременно изкуство – София|Института за съвременно изкуство – София]]. През 2002 г. на 4-то биенале в Цетине, Черна Гора бива одостоен с Наградата за изкуство ЮНЕСКО за проекта му В Ремонт (Under Reconstruction).
 
 
== Награди ==
През 2002 г. на 4-то биенале в Цетине, Черна Гора бива одостоен с Наградата за изкуство ЮНЕСКО за проекта му В Ремонт (Under Reconstruction).
От началото на 2010 година, Стефан Николаев има зад гърба си самостоятелни изложби в [[Париж]], [[Ню Йорк]], [[Брюксел]], [[Мюнхен]], [[Хонконг]].
 
Line 24 ⟶ 29:
== Източници ==
<references /> 1. ПЕНКИН, Яна; „Стефан Николаев. Случаят Glassbox”, Abitare, бр. 008, април/2005, с. 12
<references /> 2. КИСьОВ, Стефан; „Художник"Художник емигрант иронизира миналото", в. ''Сега'', 15.01.2004, с. 15
<references /> 3. КАТАЛОГ: ''Stefan Nikolaev. Ultra Slims'', въведение от Яра Бубнова, Correzien, 2004
 
== Външни препратки ==
* [http://ica-sofia.org/?id=13&lan=BG&cat_id=11 Страница на Стефан Николаев в сайта на ИСИ – София]
* [http://www.ensba.fr/ АкадемиятаАкадемия за изящни изкуства в Париж (страница на френски)]
* [http://www.wsa.soton.ac.uk/ Winchester School of Art (страница на агнлииски)]
* [http://en.wikipedia.org/wiki/Young_British_Artists Young British Artists (страница на агнлииски)]
* [http://en.wikipedia.org/wiki/Mus%C3%A9e_d%27Art_Moderne_de_la_Ville_de_Paris МузеяМузей за Модерно изкуство в Париж (страница на агнлииски)]
* [http://www.michelrein.com/ Галерия Michel Rein (страница на френски)]
* [http://www.arcprojects.org/ Галерия Arc Projets]
* [http://en.wikipedia.org/wiki/Venice_Biennale Венецианско Биенале (страница на английски)]
 
[[Категория:Български художници]]