|
Заселил се в днешното село Ботево. Когато се преселил, със себе си довел едно малко момиченца - милата му дъщеричка, която носела името на хубавицата Вълкана. И така останал обичая през поколение името да се подновява, за де се пази в рода жив споменът за онази Вълкана – хубавата българка, смелата балканджийка, опазила с цената на живота си чест и име.
НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕе
=== Стопанско, икономическо и културно развитие в началото на ХХ-ти век ===
Интересни сведения за развитието на селото в началото на века четем издадения през 1904 година „Пътеводител на Оряховска околия”: На река Бързина има три воденици на Н.Гачев, Я. Пенчев и В. Христов. …Климатът е мек и повечето сух. Района на селото е горист и поле. Пасище има около 1000 декара. Селото има 76 къщи и всички са надземни. То е под план. Население има 370 души, от които 190 мъже и 180 жени. От тях само 120 мъже и жени са грамотни. Селяните се занимават главно със земеделие и скотовъдство. Те са трудолюбиви, възприемчиви и преобладава в тех сангвинистическият темперамент. Чистотата изобщо е удовлетворителна. Водата за пиене е кладенчова и достатъчна.В по-късни години кооперацията построява водопровод. По хората върлува пролет и лете гърлобол и треска, а по добитъка, особено летно време, шап и др.
Не е известно да е имало лекар в селото, ходели са в близките градчета при заболяване. Дългогодишна "баба" (акушерка) е била баба Рада, съпруга на учителя Нино Гачев, в чиито силни и добри ръце са проплакали почти всички ботевчани.
Мъжката носия е потури, а женската сукман и вълненик.
Главна храна на селяните е царевицата. Почвата е черноземна и се произвежда царевица, жито, ечемик, овес и просо. Земята се обработва с плугове и се употребяват следните машини: веячки, дърмон, браздачка и пр. При обработването на земята селяните си служат с волове и биволи. От това село излиза най-добро сирене, вълна и коноп. Селото притежава: 4000 декара ниви, 500 декара ливади и 1500 гора…
Селяните се занимават със скотовъдство и от части с птицевъдство. Развъждат: овце, кози, коне, говеда, свине, кокошки, гъски и патици. Износ има само на яйца и патици. От това село изкарват за продан добър шаек. Гледат се и буби за производство на коприна. Селяните ходят на пазар в гр. Оряхово, гдето и закарват за продан храните си, защото е по-близо и пътят е по-добър.
Занаятчии: А. Тодоров и Ст. Николов – керемедчии. Първият от тях се занимава още с дрехарство.
За пръв път е отворено тук училище през 1881 год. Училищното здание е правено през същата година по стопанствен начеин за около 200 лева. Учител е Н. Гачев. На задължително обучение подлежат 30 момчета и 16 момичета.
Има спор за мера със село Бързина. Селото има събор всяка година на Димитровден.” ''(Ст. Георгиев, Т. Икономов. Пътеводител на Оряховска околия. Свищов, Оряховско туристическо дружество „Дунавски турист”, 1904, с. 31-33.)'' ''(Автор на статията: Калина Тодорова)''
[[File:ninogachev.jpg|thumb|right|250px|Учителят Нино Гачев със свои ученици-завършили гимназия или университет]]
Първи учители-Нино Гачев (завършил 1898 г.Пловдивската гимназия) и Забаров (не е от Ботево).
Дългогодишни учители след тях - Минко Мермерски и Видул Мерудийски.
Жители на селото участват във войните през 20-ти век, като на падналите в боевете има издигнат паметник в центъра.
При избухването на Балканската война един човек от ''Ботьово'' е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.831.</ref>
Има много участници в Първата световна война.
== Културни и природни забележителности ==
| 