Цимент: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: si:සිමෙන්ති
Denisitta (беседа | приноси)
м дребни граматически
Ред 10:
Основните суровини за получаване на цимент са [[варовик]] ([[калциев карбонат]]) и [[глина]]. Освен тях може да се използват [[мергели]], [[глинести шисти]] или отпадни продукти със сходен химичен състав, например доменна шлака. Суровините се смилат (най-често в топкови мелници), след което се смесват и хомогенизират. Приблизителното съотношение на изходните суровини при производството на цимент е варовик:глина = 3:1.
 
В зависимост от това, по какъв начин става смесването на суровините - във водна среда или в сухо състояние, се различават два метода за производство на цимент - ''мокър'' и ''сух''. При мокрия метод смесването на суровините става в специални резервоари (шлам басейни), където варовикът, глината и съответното количество вода образуват [[суспензия]] (шлам). При сухия метод, смесването и хомогенизирането на суровините става обикновено по пневматичен начин - чрез въздух под налягане. Предимство на мокрия метод за производство на цимент е възможността за по-добро хомогенизиране на суровинната смес, а недостатък - високият разход на енергия за изпичане на цимента, дължащ се на високото съдържание на вода в шлама. При сухия метод за производство основното предимство е по-нискияниският разход на енергия, което води до намаляване на себестойността на цимента, тъй като по-голямата част от цената му се формира от горивото, необходимо за изпичането. В България цимент по мокър способ се произвежда в завода на Италчименти - "[[Девня Цимент]]", а в останалите заводи производството е по сух метод.
 
И при двата метода на производство най-често изпичането на цимента става в т.нар. въртящи се пещи. Те представляват наклонени стоманени цилиндри, с дължина 40 - 220 метра, които се въртят бавно около надлъжната си ос. По-дългите пещи са характерни за мокрия метод за производство на цимент. Като гориво в пещите се използват [[природен газ]] или [[въглища]]. Разликата при двата вида гориво е, че използването на въглища оказва влияние върху химичния и минерален състав на цимента (поради отделянето на [[пепел]] при изгарянето им). Суровинната смес постъпва в пещите откъм високата им страна и под действие на въртенето и собственото си тегло започва да се движи, като преминава последователно през няколко зони на пещта.
# Първата зона е т.нар. зона на изсушаване, в нея става изпаряването на водата в суровинната смес.
# Във втората зона (зона на подгряване) става разграждането на суровините - варовикът се разгражда на [[калциев оксид]] (CaO) и [[въглероден диоксид]] (CO<sub>2</sub>), а глината на [[силициев диоксид]] (SiO<sub>2</sub>), [[алуминиев оксид]] (Al<sub>2</sub>O<sub>3</sub>) и [[железен оксид]] (Fe<sub>2</sub>0<sub>3</sub>).
# В третата зона (зона на изпичане) се формира минералнияминералният състав на цимента, който се състои основно от следните минерали - [[алит]] (3CaO.SiO<sub>2</sub>), [[белит]] (2CaO.SiO<sub>2</sub>), [[трикалциев алуминат]] (3CaO.Al<sub>2</sub>O<sub>3</sub>) и [[целит]] (4CaO.Al<sub>2</sub>O<sub>3</sub>.Fe<sub>2</sub>O<sub>3</sub>).
# В четвъртата зона (зона на охлаждане) формираният минерален състав на материала се запазва чрез бързо понижаване на температурата.
В резултат процеса на изпичане в пещите се получава т.нар портландциментов клинкер, който представлява гранулиран материал, с едрина от 2-3 милиметра до 2-3 сантиметра. Охладеният клинкер се смила в топкови мелници, съвместно със суров гипс (CaSO<sub>4</sub>.2H<sub>2</sub>0), който служи за регулиране на срока на свързване на цимента. Количеството на суровия гипс се определя индивидуално, за всеки цимент, в зависимост от минералния му състав. Обикновено то се движи в рамките на 3-4 % от масата нна цимента.
 
Смлян чист [[клинкер]], без добавка на суров гипс, се свързва и втвърдява за 1-2 минути, като при това втвърденият материал е с влошени механични показатели.