Георги Овчаров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавена снимка на Военното издателство |
мРедакция без резюме |
||
Ред 14:
През [[1911]] учи архитектура в [[Мюнхен]], [[Германия]], преподава му проф. арх. [[Паул Бонац]]. След дипломирането си се завръща в България. През [[Първа световна война|Първата световна война]] е мобилизиран и изпратен на фронта, а след края на войната заживява в [[София]]. Става член на известния тогава „[[Клуб на интелектуалците]]“. В клуба се запознава с арх. [[Иван Васильов]], проф. [[Александър Балабанов]], [[Елин Пелин]], проф. [[Андрей Николов]] и др. Попада в обкръжението на цар [[Борис III]] и от него получава първата си по-голяма поръчка - две малки жилищни сгради в [[Евксиноград]]. През [[1926]] г. проектира къща с ателие за писателя [[Сирак Скитник]] (на улица „Борова гора“), както и сграда за Работническа болница (днес [[ИСУЛ]]) в София.
През [[1928]] е обявен конкурс за сграда на Агрономическия факултет на [[СУ]]. Не е присъдена първа награда, а на второ място е класиран немския проф. [[Херман Бухер]]. Той възлага изпълнението на арх. Георги Овчаров. През следващите години Георги Овчаров изгражда редица сгради в цялата страна. През 1949 година успява за
Почива на [[15 октомври]] през [[1953]] година в родния си град.
| |||