Стойо Костов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 22:
За него [[Васил Кънчов]] пише в съчиненията си следното: {{цитат|Той е умен и извънредно предпазлив войвода. Води със себе си малка чета — най-много до 10 души. Другарите му са строго дисциплинирани. Ноще обикновено пътуват, дене спят половината и половината пазят. Нито огън, нито пушене тютюн се позволява нощя. Ходене по чужди жени е забранено със смъртно наказание. Грабежът от обикновени пътници или от овчари, или от села, без разлика на вяра, е строго забранено в тая дружина. Наказанията са: или изпъждане из дружината, или смърт. Смъртните присъди изпълнявал един старец, най-ближният на войводата. Всичката тая уредба е направила, щото населението от планините да е вярно на войводата.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_3.html Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско, в: Избрани произведения. Том I, София, 1970, стр.90-91.]</ref>
}}
 
[[Файл:Cheta SMAC Stoyo Kostov Dimitar Dumbalakov.JPG|дясноляво|мини|Ръководителите на четническата акция в Доспат - Стойо Костов, [[Димитър Думбалаков]], капитан [[Еню Димитров]] и [[Тодор Паласкаря]].]]
 
В 1895 година е привлечен от Македонския комитет за участие в [[Четническа акция на Македонския комитет|Четническата акция]], в която участва с около 200 четници. Поради разногласия с програмата на комитета се отделя от придружаващите го офицери и самостоятелно напада [[Доспат]]. По-късно дружината му, наречена ''Серска'' се разпада.
[[Файл:Cheta SMAC Stoyo Kostov Dimitar Dumbalakov.JPG|дясно|мини|Ръководителите на четническата акция в Доспат - Стойо Костов, [[Димитър Думбалаков]], капитан [[Еню Димитров]] и [[Тодор Паласкаря]].]]
Убит е при опит да отвлече един бей от чифлика му в [[Радолиово]], Зъхненско.<ref>Георгиев, Георги. „Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895-1903)", Македонски научен институт, София, 2008, стр. 48.</ref>