Митридат VI: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Промяна: ar:ميثراداتس السادس |
Velo Vrbata (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{към пояснение|Митридат|Митридат}}
{{монарх
| портрет= Mithridates VI of Pontus.jpg▼
| наставка = ▼
| описание =
▲| наставка=
| изображение за личността = [[File:Mithridates VI Louvre.jpg|200px]]
| роден-дата=[[132 г. пр.н.е.]] ▼
| описание на изображението = Митридат VI Евпатор от [[Лувър]]а
|
| коронация =
| пълно име =
| други титли =
| кръщене =
| място на раждане =
| починал = [[63 пр.н.е.]]
| място на смъртта =
| погребан =
| предшественик = [[Митридат V (Понт)|Митридат V]]
| потомство =
| наследник = [[Фарнак II]]
| съпруга = Лаодика
| втори брак =
| трети брак =
| династия =
| баща = [[Митридат V (Понт)|Митридат V]]
| майка =
| герб =
}}
'''Митридат VI Евпатор''' (на [[гръцки]] Μιθριδάτης - "дарен от [[Митра]]"
Митридат е цар от елинистически и персийски произход и твърди, че е потомък на [[Александър Македонски]] и на цар [[Дарий I]]. Организира двора си по елинистичен модел, сприятелява се с най-известните представители на културата от този период. Постепенно започва да се стилизира като "нов Александър Македонски" ({{lang-la|Imitatio Alexandri}}). Тази имитацията достига апогей през 88/87 г. пр.н.е, когато в Понт започват да се секат монети с разкрасен образ на Митридат, наподобяващ Александър.
Различни легенди се разказват за Митридат VI. Предполагало се е че имал изключителна [[памет]]: [[Плиний Стари]] и други историци съобщават, че Митридат е можел да говори на езиците на всичките 22 народности, които били под негово управление.[http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.02.0137&query=head%3D%23296] Цифрите посочени от Плиний са и в разказа “Фунес паметливият” на [[Хорхе Луис Борхес]]. След неговата [[многоезичност]], няколко книги с образци на много различни езици са били публикувани под заглавието Митридат.<ref name="sample book">Два примера са: "''Mithridates de differentis linguis''", Conrad Gessner, 1555; и "''Mithridates oder allgemeine Sprachenkunde" mit dem Vater Unser als Sprachprobe in bey nahe fünf hundert Sprachen und Mundarten'', Johann Christoph Adelung & Johann Severin Vater, 1806-1817, Berlín, Vossische Buchlandlung, 4 volumes. Facsimile edition, Hildesheim-Nueva York, Georg Olms Verlag, 1970.</ref>
==Ранни години==
Датата на коронацията му е спорна. Митридат VI Евпатор е син на Митридат V Евергет (150-120 пр.н.е.), който е убит при заговор докато Митридат е все още момче. В следващите години върховната власт се упражнява от майка му Лаодика (Laodice), която предпочитала по-малкият му брат пред него. По времето на убийството на баща му той е на 12 години и според една от историите, като предпазна мярка бил принуден да се крие в горите около Понт в продължение на седем години. Там той израства силен и свикнал с трудностите, преди да се качи на престола.<ref name="The Foreign Policy of Mithridates VI Eupator, King of Pontus">{{cite book | last = McGing | first = B. C. | title = ''The Foreign Policy of Mithridates VI Eupator, King of Pontus'' | publisher = E. J. Brill | year= 1986 | location = Leiden, The Netherlands | pages = 64}}</ref> През 113 пр.н.е. Митридат се завръща и вкарва майка си и брат си в затвора. С взимането на властта, той започва да разширява територията на царството си чрез интриги, дворцови убийства, добре калкулирани брачни съюзи и хитри дипломатични ходове. Първата царица на Митридат е сестра му, която също се казва Лаодика.
След като покорява [[Колхида]], царя на Понт води битка за надмощие в понтийско-каспийската степ със [[скити|скитския]] цар Палак (Palacus). Най-важните средища [[Крим]], [[Таврия]] и [[Боспорско царство|Боспорското царство]] с охота предават своята независимост в замяна на обещание от Митридат да ги защитава от скитите, техни древни врагове. След няколко неуспешни опита за нахлуване в Крим, скитите и техните съюзници [[роксолани]]те претърпяват тежки загуби от понтския [[генерал]] [[Диофант (генерал)|Диофант]] (Diophantus) и приемат Митридат за техен повелител. Младият цар обръща вниманието си към Мала Азия, където римската власт расте. Той участва в подялба на [[Пафлагония]] и [[Галация]] с [[Никомед III]] цар на [[Витиния]]. Скоро обаче става ясно, че Никомед участва в анти-понтийски съюз с разширяващата се Римска република. Когато Никомед прави опит да контролира [[Кападокия]] е победен в серия от битки от понтийските сили и е принуден открито да търси помощ от Рим. Римляните на два пъти се намесват в конфликта в полза на Никомед (95 и 92 пр.н.е.), което прави войната между Рим и Понт неизбежна.
Митридат има амбиция да създаде мощна държава господстваща над [[Черно море]] и [[Мала Азия]], държава способна да стане приемник на елинистическите династии. Влиянието си над териториите на изток от граници на римляните, утвърждавал не само със силата на оръжието, но и с дипломатически средства. Така, той дава дъщеря си [[Клеопатра (Понт)|Клеопатра]] за съпруга на [[Велика Армения|арменския]] цар [[Тигран II]], като сключва с него военен и политически съюз. Те ще се подкрепят взаимно в бъдещите конфликти с Рим.<ref name="Badmoutioun Hayots, Volume I">(''на арменски'') {{cite book | last = Kurdoghlian | first = Mihran | title = Badmoutioun Hayots, Volume I | publisher = Hradaragoutioun Azkayin Oussoumnagan Khorhourti | year= 1994 | location = Athens, Greece | pages = 67–76}}</ref>
==Митридатови войни==
{{Кампания|
име=[[Митридатови войни]]
|битки=[[Първа Митридатова война|Първа]] - [[Втора Митридатова война|Втора]] - [[Трета Митридатова война|Трета]]
}}
[[File:PonticKingdom.png|thumb|250px|right|Понтийското царство, Преди Митридат (тъмно лилаво), след завоеванията му (лилаво), по времето на Първата Митридатова война (розово).]]
Новият владетел на Витиня [[Никомед IV Филопатор]] бил марионетка манипулирана от Рим. Митридат замисля заговор за свалянето му но опитите му не успяват и Никомед подстрекаван от римските си съветници обявява война на Понт. Римляните по тва време са замесени в [[Съюзническа война (91–88 пр.н.е.)|Съюзническа война]], война срещу съюзниците си италианци. Така в цялата римска провинция Азия имало само два [[легион]]а, които се намирали в Македония. Тези легиони комбинирани с армията на Никомед нахлуват в Понт през 89 пр.н.е. Митридат обаче печели убедителна победа като разпилява водените от римляните сили. Неговите победоносни сили с посрещнати радостно в Мала Азия. През следващата 88 пр.н.е. Митридат дирижира избиването на римски и италиански заселници останали в няколко града в Азия, в основата си това било прочистване на римското присъствие в района.<ref>The Poison King: The Life and Legend of Mithradates, Adrienne Mayor, Princeton University Press, 2010</ref>
[[Понтийско царство|Понтийското царство]] се състои от смесено население от [[йонийци|йонийски гърци]] и азиатски градове. Царското семейство премества столицата от Амасия (Amasia) в гръцкия град [[Синоп]]. Управниците опитали изцяло да усвоят потенциал на своите поданици, като демонстрирали “гръцко лице” на гръцкия свят и “ирано/анадолско лице” на източния свят. Когато различията с анадолските поданици ставали големи, те подчертавали своя персийски произход. В този дух царската пропаганда твърдяла за наследствени връзки и с персийски и с гръцки владетели, включително [[Кир Велики]], [[Дарий I]] и [[Александър Велики]].<ref>The Foreign Policy of Mithridates VI Eupator, King of Pontus - p. 11, Brian Charles McGing</ref> Митридат твърде много се изтъквал като шампион на елинизма, единственият който може да успее да освободи гърците от римска зависимост; не се знае дали това е истинската причина или Митридат просто не е движен от амбициите си за разширяване на своите владения.<ref>2006 [[Енциклопедия Британика]]</ref> Каквито и да са били истинските му намерения, гръцките градове (включително [[Атина]]) преминават на негова страна и го приветства като освободител на гръцка земя, докато [[флот]]а му обсаждал римляните в [[Родос]].
След завладяването на западна Мала Азия през 88 пр.н.е. по заповед на Митридат са изклани, както се твърдяло около 80,000 римски мъже, жени и деца - инцидент известен като “Азиатска вечерня”<ref name="Hooper">{{cite book|last=Hooper|first=Finley|title=Roman Realities|publisher=Wayne State University Press|date=January 1979|isbn=0814315941|url=http://books.google.com/books?id=QCYDPVx7LQkC&pg=PA199&dq=%22Asiatic+Vespers%22&as_brr=3&ei=6YCISOX7AY2AsgO72LyXBg&sig=ACfU3U2lbUD7yI4u1FrZPK9KuyQC3xL5Lw#PPA199,M1}}</ref><ref name="Cicero">{{cite book|last=Cicero|title=Political Speeches|publisher=Oxford University Press|date=2006-04-20|isbn=0192832662|url=http://books.google.com/books?id=_fSw_2I1jBoC&pg=PA103&vq=%22Asiatic+Vespers%22&dq=%22Asiatic+Vespers%22&as_brr=3&source=gbs_search_s&sig=ACfU3U362EWID2GG9XZHDN2RDNEW7i-JVw|page=103}}</ref> довежда до намеса на Римската република. По времето на [[Първа Митридатова война|Първата Митридатова война]] водена между 88 и 84 пр.н.е. [[Луций Корнелий Сула]] принуждава Митридат да се изтегли от Гърция. След това оставя [[Луций Лициний Мурена]] да командва римските сили в Мала Азия, а самият Сула се връща в Италия за да се изправи срещу [[Гай Марий]]. Снизходителния мирен договор подписан в последствие, който всъщност никога не е бил ратифициран от [[Римски сенат|Римския сенат]], дава възможност на Митридат да възстанови силите си. Мурена атакува Митридат провокирайки избухването на [[Втора Митридатова война|Втората Митридатова война]] от 83 до 81 пр.н.е. Победата този път е за Митридат.
Когато римляните се опитват да [[анексия|анексират]] Витиния близо десетилетие по-късно, Митридат ги напада с още по-голяма армия, което води до [[Трета Митридатова война|Третата Митридатова война]], която се провежда от 73 до 63 пр.н.е. В началото [[Лукул]], а след това [[помпей Велики|Помпей]] са изпратени срещу Митридат. Той губи и тази война, като в крайна сметка е победен от Помпей.
==Последни години и смърт==
'''''Виж също: [[Митридатизация]]'''''
След поражението си през 65 пр.н.е. Митридат бяга с малка армия от [[Колхида]] (сегашна [[Грузия]]) през [[Кавказ|Кавказките планини]] към [[Крим]], като имал планове да събере друга армия с която да се бие с Рим. Неговия най-възрастен син Махар (Machares), който е вицецар на Боспосрското царство не изявява желание да помогне на баща си. Махар е отстранен и самия Митридат поема контрола над царството. Той заповядал събирането на военни данъци и подготовката на нова война. Но през 63 пр.н.е. неговият по-млад син [[Фарнак II]] подкрепян от недоволното и изморено от продължителната война население, застава начело на бунт срещу баща си. Това предателство след загубите му в битките, наранява Митридат повече от всичко друго и виждайки как губи властта си той опитва да се самоубие с отрова. Опитът се проваля, защото той има имунитет към различни отрови; [[имунитет]] придобит от пиене на малки дози от всички познати му отрови през целия му живот, като превантивна мярка да се предпази от покушение.<ref name=rome-leglay>A History of Rome, LeGlay, et al. 100</ref><ref name=Lastking>''The Last King, Michael Curtis-Ford'' (2005) ISBN 0-312-93615-X</ref> Според “''Римска история''” на [[Апиан]], след неуспешния опит за самоотравяне Митридат нарежда на своя [[гали|галски]] бодигард и приятел Битуит (Bituitus) да го убие с кинжал. По заповед на Помпей Велики тялото на Митридат е погребано в гробницата на неговите предци в град Амасия старата столица на Понт.
== Източници ==
{{reflist}}
Justin: Epitome of the Philippic History of Pompeius Trogus (M. Iuniani Iustini epitoma Historiarum Philippicarum Pompei Trogi)
== Литература за Митридат ==
* Claudia Bohm: ''Imitatio Alexandri im Hellenismus'', München 1989, ISBN 3-88073-294-9
* B. C. McGing: ''The foreign policy of Mithridates VI Eupator, King of Pontus''. Brill, Leiden 1986, ISBN 90-04-07591-7.
Line 28 ⟶ 72:
[[Категория:Понтийски монарси]]
| |||