Ани (град): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 27:
Монголците обсаждат града за първи път в 1226 г., но не успяват да го завземат. Втората им обсада от 1236 г. обаче завършва с успех. Градът е подложен на оплячкосване и част от населението е избито. Успешната обсада се случва по време, в което Шахнашах не е в Ани, когато се връща той си връща града, но от грузински васал, става монголски. В този период на монголски васалитет градът трайно започва да упада. През 14 век градът е управляван от местни турски фамилии - на Джаларидите и на Кара Коюнлу. в 1830 г, Тимур завладява Ани. Кара Коюнлиите успяват да избягат от града и се установяват в Ереван. През 1441 г. Католикосът прави същото. Ани остава във властта на Сафавидите до 1579 г., когато е включена в границите на Османската империя. До средата на 17 век на територията на Ани съществува малка крепост, която постепенно запада и в 18 век вече е обезлюдена. Обезлюдяването на града е свързано с по-широката тенденция за обезлюдяване на региона, който е зона на конфликт между Османската империя и държавните образование на територията на Персия.
[[File:Double-Walls-Northside-Ani-Armenia-1885.gif|thumb|center|555px|Гравюра от Ани от 1885 г.]]
=== Културен и икономически център ===
Ани не стои на съществуващи търговски пътища или тяхно кръстовище. Градът съществува в страни от потока на стоки и хора между Изтока и Запада. Но със своя размер и важност се превръща в притегателен център за търговия. В него осоновно се срещат търговци и стоки от Византия, Персия, Арбския халифат и някоиот по-малките княжества в Южна Русия и Централна Азия
=== Ани в съвременността ===
През първата половина на 19 в. се появяват първите сведения на европейски пътешественици за Ани. През 1878 г. като резултат от Руско-турската война за освобождение на България, райноът на Карс, включително и Ани премивнават в ръцете на Руската имеприя. И така в 1892 г. в района на Ани започват първите археологически разкопки и изследвания, оргазнизирани от Руската академия на науките. Експедицията е ръководена от руския археолог и ориенталист Николай Мар (1864 - 1934). През 1904 разкопкит епродължават чак до началото на 1917 г. Големи части от града са професионално разкрити, редица сгради са измерени и картографирани, а всички находки са детайлно описани. Резултатите от археологическата експедиция в Ани са отразени в академични издания. Спасителни работи са извършени за всички сгради, които са заплашени от разрушение. В края на Първата световна война, след обявяване на независимата република Армения, османски войски се нсочват към района на Карс и го завладяват в 1918 г. Всички находки от Ани, които са били лесно преносими са спасени от османските войски от Ашхарбек Калънтар, участник в експедицията на Мар. Днес тези находки се намират в Ереванския държавен музей за Арменска история. След края на войната, Турция като победена отстъпва на Армения района на Карс, но след офанзива в 1920 отново си го връща. През 1921 г. е подписан договорът от Карс, с който Ани и районът на Карс остават турски.
През 1921 г. Турският парламент гласува заповед към главнокомандващия Източния фронт - ген. Казъм Карабекир всички останки от Ани да бъдат изличени от лицето на земята. В мемоарите си Карабекир твърди, че е отказал да спази тази заповед, но състоянието на останките днес говори за частично спазване на тази заповед.
== Външни препратки ==
| |||