Глагол: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 79:
=== Спрежение ===
Глаголът в българския език има 3 спрежения.
* Глаголите от 1-во спрежение имат завършек на сегашната основа (формата за 3л., ед. ч., сег. вр.) морфемата -Е: четЕ, пишЕ, живеЕ.
* Глаголите от 2-ро спрежение имат завършек на сегашната основа морфемата -И: говорИ, мислИ. ▼
* Глаголите от 3-то спрежение имат завършек на сегашната основа морфемата -А : гледА, стреля (стрел'А).▼
▲Глаголите от 1-во спрежение имат завършек на сегашната основа (формата за 3л., ед. ч., сег. вр.) морфемата -Е: четЕ, пишЕ, живеЕ.
▲Глаголите от 2-ро спрежение имат завършек на сегашната основа морфемата -И: говорИ, мислИ.
При глаголите от 1-во и 2-ро спрежение в 1-во лице единствено число и 3-то лице множествено число на немаркираното сегашно време основната наставка се е сляла със следващата граматична морфема за лице и число (пиша, пишат, говоря, говорят), поради което показателят на спрежението се открива в останалите форми: пишЕш, пишЕм, говорИш, говорИте.
<!--
▲Глаголите от 3-то спрежение имат завършек на сегашната основа морфемата -А : гледА, стреля (стрел'А).
=== Подробна класификация ===
Съществува още по-подробна класификация на българските глаголи според завършека на аористната основа: глаголите от 1-во спрежение се обособяват в 7 разреда, глаголите от 2-ро спрежение - в 3 разреда, а глаголите от 3-то спрежение - в 2 разреда.
Глаголът е или от свършен или от несвършен вид, тоест лексикалната му основа изразява или свършено, или несвършено действие. При повечето глаголи тези основи съвпадат. Пример:
▲<!--* изобретявам - ами изобретя!?-->
-->
=== Време ===▼
▲<!--* побеждавам - ами победя!?-->
Съвременият български език разполага с една от най-богатите системи на глаголни времена, а спрямо славянските езици тя е най-пълно развита. В съвремения български език има девет глаголни времена: сегашно, минало свършено, минало несвършено, минало предварително, минало неопределено, бъдеще, бъдеще в миналото, бъдеще предварително и бъдеще предварително в миналото.
По форма времето на глагола се дели на просто и сложно, като простите времена се състоят от една форма - самият спрегаем глагол, докато при сложните времена се употребяват и спомагателни глаголи. Простите времена в българския език са сегашно, минало свършено и минало несвършено време. Всички останали времена са сложни - три с двучленни форми(бъдеще, минало предварително и минало неопределено), две с тричленни (бъдеще в миналото и бъдеще предварително) и едно с четиричленна форма (бъдеще предварително в миналото).
▲=== Време ===
=== Основна форма ===
| |||