Георги Христов (революционер): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Подпоручикъ (беседа | приноси) Редакция без резюме |
|||
Ред 19:
През юли 1902 година Христов е предаден и арестуван. Освободен с общата амнистия през февруари 1903 година, Христов се връща към революционната дейност и обикаля с четите на [[Пандо Кляшев]] и Митре Влаха костурските села. През април 1902 година става нелегален и влиза в четата на [[Иван Попов (революционер)|Иван Попов]].
По време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] Христов получава задача да извърши атентати в Хрупища, но опитът му е осуетен поради отказ на местния комитет да съдейства.<ref>Дневник на Киряк Шкуртов, в: „Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1984, стр.61 и 64.</ref> По-късно действа с четата на [[Васил Чекаларов]] в [[
В 1913 година Христов е арестуван от новите гръцки власти в Хрупища и в началото на 1914 година заедно със семейството си е принуден да се изсели в България. Установява се в новоосвободения [[Ксанти]], където се заселват много бежанци от Костурско. Там Христов е сред основателите на Костурското братство. Учителства в село [[Райково]], а в 1921 - 1922 година в прогимназията в [[Асеновград|Станимака]]. Работи за решаване на проблемите на македонските бежанци и е председател на Дружеството на [[Македонска федеративна организация|македонската федеративна организация]] до 1924 година. Мести се в [[Симеоновград]], в 1927 година в село [[Малко Градище]], а по-късно се установява в [[Хасково]].
|