Кюстенджа: Разлика между версии

{{друго значение|КонстанцаКюстенджа|града в Германия|Констанц}}

| име = КонстанцаКюстенджа

| окръг = КонстанцаКюстенджа

| окръг-препратка = КонстанцаКюстенджа (окръг)

'''Кюстенджа''' или '''Констанца''' ({{lang-ro|Constanţa}}, ''Констанца''; {{lang-tr|Köstence}}, ''Кьостендже'') е [[град]]- [[пристанище]] на [[Черно море]] и административен център на [[Окръзи в Румъния|окръг]] [[КонстанцаКюстенджа (окръг)|КонстанцаКюстенджа]], [[Румъния]].

КонстанцаКюстенджа е основана при [[Древна Гърция|гръцката]] колонизация на Черноморското крайбрежие от колонисти от [[Милет]] през вековете [[7 пр.н.е.]] – [[5 пр.н.е.]] под името '''Томис'''. Селището придобива статут на [[полис]] едва през [[4 пр.н.е.]]. Пристанището е използвано от гърците за търговия с местното население — [[даки]], [[скити]] и [[келти]]), което води до разцвет на Томис през [[3 пр.н.е.]]. През [[1 век]] регионът е завладян от [[Римска империя|Римската империя]], а в периода [[8]]–[[17]] г. тук живее и умира в изгнание римският поет [[Овидий]] (''Publius Ovidius Naso''). Градът устоява на варварските нашествия през [[3 век]] и [[4 век]] и става център на провинция [[Малка Скития]] (''Scythia Minor'').

С идването на [[прабългари]]те на [[Балкански полуостров|Балканите]] регионът става неразделна част от [[Първа българска държава|Първата]] и [[Втора българска държава|Втората българска държава]]. От [[15 век|15]] до края на [[19 век]] КонстанцаКюстенджа е в границите на [[Османска империя|Османската империя]].

След [[Руско-турска_война_(1877-1878)|Руско турската освободителна война]] ([[1877]]–[[1878]]), въпреки че е в рамките на [[Българска екзархия|Българската екзархия]], през [[1878]] година [[Берлински конгрес|конгресът в Берлин]] присъжда [[Северна Добруджа]] (включително и КонстанцаКюстенджа) на Румъния и ивица земя, по-късно известна като [[Южна Добруджа]] (на румънски ''Cadrilaterul''), към [[България]].

При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година трима души от КонстанцаКюстенджа са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 857.</ref>

Като следствие от [[Втора балканска война|Втората балканска война]] България отстъпва Южна Добруджа на Румъния ([[1913]]). Букурещкият мирен договор от [[1918]] година връща КонстанцаКюстенджа на България, но [[Ньойски договор|Ньойският договор]], подписан през [[1919]] година между България и съюзниците от [[Първа световна война|Първата световна война]], дава цяла Добруджа на Румъния.

През [[1940]] година, [[Крайовска спогодба|договорът]], наложен от Германия в [[Крайова]] принуждава Румъния да прехвърли Южна Добруджа на България, но българите от Северна Добруджа, включително и от КонстанцаКюстенджа са разменени за румънските колонисти от Южна.

[[Image:Port of Constanca.jpg|thumb|260px|дясно|[[Пристанище Констанца|Пристанището в КонстанцаКюстенджа]] е по-голямо от [[Пристанище Варна|варненското]] и [[Пристанище Бургас|бургаското]] взети заедно.]]

През [[1910]] година населението наброява 12&nbsp;725 души, само половината от които са румънци, а останалите са [[турци]], [[българи]], [[евреи]], [[арменци]] и [[гърци]]. Последното преброяване показва, че в КонстанцаКюстенджа живеят над 300&nbsp;000 души, повечето от които румънци. В Констанца има радиопрограма, излъчваща на български език за българското малцинство там.

;Родени вКонстанцав Кюстенджа

** Окръжен съвет КонстанцаКюстенджа - [http://www.cjc.ro http://www.cjc.ro]

** Окръжна администрация на окръг КонстанцаКюстенджа - [http://www.prefectura-ct.ro http://www.prefectura-ct.ro]

** Международно летище КонстанцаКюстенджа - [http://www.aic.ro http://www.aic.ro]

** Пристанищна администрация КонстанцаКюстенджа - [http://www.constantza-port.ro http://www.constantza-port.ro]