Уикипедия

Рило-Родопски масив: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Ред 1:
{{сливане|Родопски планини}}
'''Рило-Родопският масив''' или '''Македоно-Тракийският масив''' ({{lang-sr|Родопске планине}}) e най-старонагънатия планински масив на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]]. Простира се между река [[Марица]] на изток, [[Динарски планини|Динарските планини]] и [[Шар]]ско-[[Пинд]]ската верига на запад, и [[Карпати|Карпатско]]-[[Балкан]]ските планини на североизток.
'''Рило-Родопският масив''' е [[планина|планински]] масив, разположен в [[юг]]о-[[запад]]ната част на [[България]].
 
== Обхват ==
Към масива се числят западните погранични планини (от [[Осогово]] до [[Беласица]]), известни под името Осоговско-Беласишката планинска група, високите [[Рила]] и [[Пирин]] и просторните [[Родопи]], както и планините [[Славянка]] и [[Стъргач]]. Масивът е най-старата суша на територията на България. Представлява голям земекорен блок, изграден предимно от стари [[магмени скали|магмени]] и [[метаморфни скали]]. Има блоково-разломен строеж. Още от стари времена той е бил подложен на непрекъснато издигане и разрушаване. По време на нагъвателните процеси са се образували [[антиклинала|антиклинални]] и [[синклинала|синклинални]] понижения.▼
Рило-Родопският масив носи [[име]]то си по най-големия и най-старонагънат масив [[Родопи]], който е разположен на [[територия]]та на Южна [[България]] и [[Северна Гърция]]. В масива се намира най-високият [[връх]] на Балканите - [[Мусала]] (2925 м). Към Рило-Родопският масив се числят западните погранични планини (от [[Осогово]] до [[Беласица]]), известни под името Осоговско-Беласишката планинска група, високите [[Рила]] и [[Пирин]] и просторните [[Родопи]], както и планините [[Славянка]] и [[Стъргач]]. В западна посока масивът продължават на територията на [[Република Македония]], [[Косово]] и [[Сърбия]]. На югозапад обема планините от двете страни по поречието на [[Вардар]], включително [[Пелагония|Пелагонийския]] масив с планината [[Якубица]] и т.н. В Сърбия планините от двете страни на река [[Морава (река)|Морава]] също са част от Рило-Родопският масив. Те са по-ниски и изградени от [[мезозой]]ски и [[терциер]]ни седименти на старонагъната основа.
 
== Физикогеографски характеристики ==
В Рила преобладават [[гранит]]и и [[гранито-гнайс]]и. В Северен Пирин преобладават метаморфни скали — [[мрамор]]и, [[гнайс]]и и други.
Родопските планини са за[[гора|лес]]ени и богати на [[флора]] и [[фауна]]. Над 1800-2000 m [[надморска височина]] се простират пасища. Богати са на [[природни изкопаеми]] - [[хром]], [[олово]], [[цинк]], [[желязо]], [[злато]] и други [[руда|руди]].
 
== Геоложки характеристики ==
Рило-Родопската област заема югозападната и южната част на страната. Представлява част от Македоно-Тракийския масив. Характеризира се с блоково-разломна структура. Изградена е от допалеозойски и палеозойски масивни и метаморфни скали и палеогенски масивни и седиментни скали. Характерни форми на релефа са денудационните заравнености, земните пирамиди, карстовите и глациалните форми. Поделя се на четири подобласти:▼
▲Към масива се числят западните погранични планини (от [[Осогово]] до [[Беласица]]), известни под името Осоговско-Беласишката планинска група, високите [[Рила]] и [[Пирин]] и просторните [[Родопи]], както и планините [[Славянка]] и [[Стъргач]]. Масивът е най-старата суша на територията на България. Представлява голям земекорен блок, изграден предимно от стари [[магмени скали|магмени]] и [[метаморфни скали]]. Има блоково-разломен строеж. Още от стари времена той е бил подложен на непрекъснато издигане и разрушаване. По време на нагъвателните процеси са се образували [[антиклинала|антиклинални]] и [[синклинала|синклинални]] понижения. В Рила преобладават [[гранит]]и и [[гранито-гнайс]]и. В Северен Пирин преобладават метаморфни скали — [[мрамор]]и, [[гнайс]]и и други.
 
▲Рило-Родопската област заема югозападната и южната част на страната. Представлява част от Македоно-ТракийскияРодопският масив. Характеризирасе сехарактеризира с блоково-разломна структура. Изградена е от допалеозойски и палеозойски масивни и метаморфни скали и палеогенски масивни и седиментни скали. Характерни форми на релефа са денудационните заравнености, земните пирамиди, карстовите и глациалните форми. Поделя се на четириняколко основни подобласти:
[[Осоговско-Беласишката]] планинска редица, която включва планините [[Осогово]],[[Влахина]], Малашевска, Огражден и [[Беласица]]. Към нея се включва и разломната долина на р.Струма и привързаните към долината грабеновидни котловини. Планините представляват хорстове и са изградени от най-старите у нас масивни и метаморфни скали. Характерни форми на релефа са денудационните заравнености, проломите и наносните конуси.▼
 
▲[[* Осоговско-Беласишката]] планинска редица, която включва планините [[Осогово]], [[Влахина]], Малашевска, Огражден и [[Беласица]]. Към нея се включва и разломната долина на р.Струма и привързаните към долината грабеновидни котловини. Планините представляват хорстове и са изградени от най-старите у нас масивни и метаморфни скали. Характерни форми на релефа са денудационните заравнености, проломите и наносните конуси.
[[Рило-Пиринската]] подобласт обхваща Рила и Пирин и грабеновидната долина на р.Места с привързаните към нея Разложка и Гоцеделчевска котловини. Планините Рила и Пирин са хорстови планини. В Северен Пирин широко разпространение имат мраморите, а в Югозападен Пирин - плиоценските песъчливи наслаги. Най-висок връх на Пирин е вр.Вихрен (2914м.). Рила е най-високата планина на Балканския полуостров (вр.Мусала – 2925м.). Изградена е от допалеозойски и палеозойски скали. Важно значение за съвременния релеф има кватернерното заледяване. Характерни форми на релефа са денудационните заравнености, карстовите и глациалните форми, а в плиоценските наслаги - земните пирамиди /при гр.[[Мелник]] и с. Стоб/ .▼
 
▲[[* Рило-Пиринската]] подобласт обхваща Рила и Пирин и грабеновидната долина на р.Места с привързаните към нея Разложка и Гоцеделчевска котловини. Планините Рила и Пирин са хорстови планини. В Северен Пирин широко разпространение имат мраморите, а в Югозападен Пирин - плиоценските песъчливи наслаги. Най-висок връх на Пирин е вр.връх [[Вихрен]] (2914м.2914 м). Рила е най-високата планина на Балканския полуостров (вр.връх [[Мусала]] – 2925м.2925 м). Изградена е от допалеозойски и палеозойски скали. Важно значение за съвременния релеф има кватернерното заледяване. Характерни форми на релефа са денудационните заравнености, карстовите и глациалните форми, а в плиоценските наслаги - земните пирамиди /(при гр.град [[Мелник]] и с.село [[Стоб/ ]]).
Западно-родопската подобласт е най-обширната блоково-разломна структура. Скалите, които я изграждат, са с допалеозойска и палеозойска възраст - гранити, гнайси, слюдени шисти, мрамори, риолити и др. Характерни форми на релефа са денудационните повърхнини, речните долини с речни тераси и ждрела, карстовите форми и др
 
Източно* Западно-родопската подобласт представлявае морфоструктурнонай-обширната понижение, дълбоко разчленено отблоково-разломна рструктура.[[Арда]] иСкалите, притоцитекоито ѝ.я Скалитеизграждат, са с допалеозойска и палеозойска възраст - гранити, широкогнайси, разпространенислюдени сашисти, имрамори, делувиалнитериолити и наслагидр. Характерни форми на релефа са денудационните заравненостиповърхнини, речните долини с речни тераси и ждрела, скалнитекарстовите гъбиформи и др
 
* Източно-родопската подобласт представлява морфоструктурно понижение, дълбоко разчленено от река [[Арда]] и притоците ѝ. Скалите са с допалеозойска възраст, широко разпространени са и делувиалните наслаги. Характерни са денудационните заравнености, речните тераси, скалните гъби и др
 
== Вижте също ==
* [[Родопи]]
 
[[Категория:Рило-Родопски масив| ]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Рило-Родопски_масив“.