Хомо Фабер: Разлика между версии

Всяко време има своите [[мит]]ове... Новото време роди мита за ''"модерния човек"''.

Още [[Сьорен Киркегор]] използва този образ, за да охарактеризира един зародил се и все по-бързо развиващ се ЧОВЕШКИ ТИП. А философите на [[XX век]], преди всичко [[екзистенциализъм|екзистенциалистите]], внесоха нови, застрашителни черти в това явление, обявиха го едва ли не за универсален феномен, за господстващ белег на съвременния свят.

 

;''Модерният човек

 

[[Картинка:Bundesarchiv Bild 183-R98683, Reinhard Heydrich.jpg|thumb|230px|Есесовецът Райнхард Хайдрих]]

 

;''Отчуждението

 

Като подтик за създаването на романа може да се смята общуването на Фриш с престарелия [[Томас Ман]] в [[Цюрих]] и с неговото творчество след завръщането на именития писател от емиграцията му в [[Съединените щати]]. Сам Томас Ман мъчително е търсил отговор на проблема ''"художник-общество"'' и му е посветил едни от най-проникновените си страници. Макс Фриш обединява в ''"Хомо Фабер"'' темата за ''"интелектуалеца"'' с темата за ''"отчуждението"'' в нейното съвременно осветление.

 

;''Човекът - ковач на своята съдба

 

Втората горчива чаша, която не отминава Валтер Фабер по пътя към алиенацията, е сблъсъкът му с професор О. в Швейцарския политехнически институт. "Професор О. е бил за мене винаги нещо като образец... Той бе истински специалист. Никога няма да забравя как ние, студентите, облечени в бели престилки, се тълпяхме около него в чертожната зала и се заливахме от смях, като слушахме неговите откровения: 'Нямам нищо против сватбените пътешествия, господа (това бе негова любима фраза), но едно пътуване е напълно достатъчно, всичко останало ще намерите после в публикациите; учете чужди езици, господа, но пътешествията, господа, са средновековна работа.'" Професор О., който дори не е назован с цялото си име, е пример на безличен ''"специалист"'', разсъждаващ ''"научно"'' за света и явленията, ''"човек без качества"'', образец на учена посредственост. Той успява да внуши на Фабер, а и на колегите му, че ''"професията на инженера е единствената мъжка професия"'', а човекът е ''"покорител на природата"''.

 

;''Техника vs. изкуство

 

Според Фабер кибернетичната машина е по-съвършена от човека именно понеже може по-точно да предвиди бъдещето, като го изчисли. Но ето че ''"електронното съзнание"'' на Валтер Фабер не съумява ''"да изчисли"'' неговото бъдещето, защото вложените в машината на разума му данни са погрешни. ''"Всичко е лъжа!"'' ще възкликне той по-късно, прозрял заблудата си. Колкото и да се утешава с теорията на вероятностите, той се сблъсква непредвидено с дъщеря си и унищожава нейния живот.

 

;''Пътуване към себе си

 

След първото си ''"завръщане"'' при Хана, майката на Сабет, при своята загубена човешка същност, Фабер предприема повторно пътуване, вече с прогледнали очи. Сега той се отвращава от ''"американския начин на живот"'', който преди е смятал за образец, отвращава се и от американските ''"нашественици"'', ненавижда ги - ''"Превземките им, че са щастливи, понеже са американци, понеже са без задръжки... А как само се държат на всяко свое парти - стоят, пъхнали лявата си ръка в джоба на панталона, опрели рамене в стената, чашата в дясната ръка, гледат непринудено - истински настойници на човечеството!"'' На тези ''"цивилизатори"'' са противопоставени в романа ''"органичните хора"'' като [[индианец|индианци]]те в [[Гватемала]] и жизнерадостните кубинци.

 

;''Стил

 

Романът е написан под формата на отчет, на дневник, но записките са правени от една по-късна гледна точка - вече след смъртта на Сабет, когато Фабер лежи, прикован от болестта си, в хотела в [[Каракас]] и терзан от безделие, от ''"напразни мисли"'' - а в работата той е свикнал да бяга от мислите си, - се залавя да опише слетелите го през последните месеци събития.

 

;''Поема на завръщането

* {{en икона}} [http://www.imdb.com/title/tt0102050/ Немски филм по романа (1991)]

 

[[Категория:Швейцарски романи]]

[[Категория:Образователни романи]]