Михаил Чаков: Разлика между версии

През [[1912]] година Чаков взима участие в [[Балканска война|Балканската война]] като войвода на чета № 11 на [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 794, 892.</ref> Заедно с [[Андон Кьосето]], [[Йонко Вапцаров]], [[Георги Занков]], [[Тоше Колчагов]], [[Таско Кочерински]], [[Лазар Топалов]], [[Стефан Чавдаров]], [[Пейо Яворов]] и други събират сборна чета, която се ръководи от [[Христо Чернопеев]]. Заедно с 12-а рота от [[Двадесет и седми пехотен чепински полк|27-ми Чепински полк]] четата атакува [[Разлог|Мехомия]]. Освобождават още [[Банско]], Драма, [[Неврокоп]] и [[Кавала]], като превземат града, без да се даде и един изстрел.

 

Чаков участва в [[България в Първата световна война|Първата световна война]] като старши подофицер 9-та погранична дружина от 85-и полк<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 184.</ref>, тогава негов четник е сетнешният воденски войвода [[Йордан Лазаров]]. Уволнен е от служба поради болест и заминава за [[Ксанти]], където съдейства за издаването на пътен лист на Дядо Никола Мутафчиев, който прибира костите на Гоце Делчев от Баница. До [[1923]] година съхранява костите в сандъче в дома си, а после по молба на [[Тодор Александров]] ги излагат 10 дни за поклонение в църквата „Света Неделя“.