Автономия за Македония и Одринско: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
малко за положението по време на войните с цитат |
|||
Ред 3:
'''Автономия за Македония и Одринско''' е главната политическа цел на българските нелегални революционни организации [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация]], [[Върховен македоно-одрински комитет]], [[Българско тайно революционно братство]] и [[Българска народна македоно-одринска революционна организация]], а също и на легалните политически партии [[Съюз на българските конституционни клубове]] и [[Народна федеративна партия (българска секция)]].
== История ==
Концепцията се появява след като политическата алтернатива на [[Велика България (политическа концепция)|прякото пръсъединяване]] на Македония и Тракия към Българската държава, което пропада на Берлинския конгрес. Най-ранният документ, в който се говори за Автономия на Македония и Одринско са Решенията на Първия македонски конгрес, създал [[Върховен македоно-одрински комитет|Македонската организация]] в София в 1895 година.<ref>Бурилкова, Ива, Цочо Билярски. От София до Костур. Освободителните борби на българите от Македония в спомени на дейци на Върховния македоно-одрински комитет, Синева, София, 2003, стр. 6.</ref> В тях целта и средствата на организацията са дефинирани така:
{{цитат|придобиване за населенията в Македония и Одринско политическа автономия, приложена и гарантирана от Великите сили...<nowiki>[чрез]</nowiki> въздействие върху българските правителства и общественото мнение в България и Европа... <nowiki>[и]</nowiki> изобщо прилагане на мероприятия, диктувани от силата на обстоятелствата.<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 360 - 361.</ref>}}
Целта на създадената през 1894 година [[БМОРК|Българските македоно-одрински революционни комитети]] ясно определена от първия запазен устав на организацията от 1896 г. В него се говори за
Очакваното противодействие от страна на Великите сили, евентуалната военна намеса на Балканските държави и разпокъсване на областта, етническата разнородност на местното население, както и републиканските убеждения на част от ръководството са причината ВМОРО да не издига идеята за непосредствено присъединяването на Македония и Одринско към [[Княжество България]]. Целите на организацията обсъждани при основаването й са описани от [[Христо Татарчев]] по следния начин:
Line 22 ⟶ 23:
Според [[Христо Силянов]] за организацията понятието автономия се покрива със съдържанието на чл. 23 от [[Берлински договор|Берлинския договор]], което тогава се смята за задоволителна придобивка. Претенциите й остават докрай скромни и това говори за здравия политически смисъл на нейните ръководители. Тези претенции се движат в кръга на даденото от Европа в Берлин, на възможното и постижимото.
По време на войните 1912 - 1918 година идеята за автономия на Македония и Одринско е изоставена в полза на прякото присъединяване на териториите към България.
{{цитат|Мнозина от онези „левичари, които ревностно пропагандират пълната независимост на движението от официална България, през [[България в Първата световна война|войната]] безрезервно прегръщат фактическото обединение и съвестно му служат на различни постове в държавната администрация. На практика в македонските среди до подписването на Солунското примирие (29 септември 1918 г.) думата „автономия“ е напълно забравена.<ref>Добринов, Дечо. ВМРО (обединена), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 11.</ref>}}
== Международна оценка==
| |||