|
Повечето видове са преходни — преминават от солени в сладки води и обратно. Изключение е чигата, която прекарва целия си живот в реките.
Есетровите риби са високо ценени заради тяхното месо и хайвер. Всички есетрови обитават северното полукълбо и биват сладководни и проходни. Болшинството от есетровите риби живеят в морето, а в реките навлизат само за хвърляне на хайвера (проходни).Тези риби са с много древен произход, техните предци са плували в моретата от Юрския период, често определяни като "живи изкопаеми".Есетрите имат своеобразен външен вид, те имат голо вретонообразно тяло, покрито от редки костни плочки.Те са безкостни риби , гръбначния стълб на които е хрущялна хорда.Главата на рибите е изтеглена в рило,устата е разположена отдолу.Пред устата има четири мустачки, служещи на рибата при търсене на храна.
Практически всички есетри водят дънен начин на живот,хранят се с червеи, молюски, личинки на насекоми, риби и др., а моруната е подчертан хищник. Привързаността към дъното определя раойна им на хранене-морския шелф с дълбочина до 100 м и придънните слове на реките.Изключение представлява есетрообразната риба-веслонос, която консумира фито и зоопланктон, филтрирайки водата.
Някога всички реки и морета в северното полукълбо на Земята били заселени с есетри.В Германия, в Хамбург още в средата на миналия век съществувал есетров пазар , на който продавали 4 - 5 хил.бр. половозрели риби за год, ловени близо до устието на Елба.Значителна вреда на есетровата популация е нанесена от хишническия лов в гъстонаселените райони на Европа и Америка.Най-осезаем удар върху есетровите популации нанесли язовирните стени на електрическите централи, преграждащи пътя за естествения ход на рибите, за хвърлянето на хайвера им в големите реки.
В началото на ХХ век основната маса есетри , имащи стопанско значение обитавала Каспийско, Черно и Азовско море и била свързана с реките Волга, Дон и Дунав.Строителство на бентови съоръжения, които пречат за естествено размножаване, наложило като компенсации отначало в бившия СССР, а после и в други страни, изграждането на есетрови стопанства.Тяхната дейност се сътои в получаване на полови продукти,инкубиране на хайвер, отглеждане на личинки и получаване на малки рибки.Получените малки се пускат или непосредствено в реките, или се доставят в местата за бъдещо угояване.
Паралелно,освен за получаване на потомство за увеличаване на природните популации, нараснал интереса към създаване на маточни стада есетри, служещи като гарантиран източник за получаване на полови продукти(черен хайвер) в стокови стопанства.
Преди повече от 300 години руснаците оценили черния хайвер като деликатес. За да бъдат непрекъснати доставките за царската трапеза, Петър Велики поддържал петдесет специално обучени рибари на брега на Каспийското езеро. Веднага след Октомврийската революция болшевиките обявяват добива на хайвер за държавен монопол, който е запазен и до наши дни. СССР имал договор с Иран за поддържане на есетровата популация и строго изпълнявал поетите задължения. За Русия,Казахстан и Иран доларовите приходи от продажбата на черен хайвер са изключително важни.Основният добив е от Каспийско море.
Учените от Института по сладководно рибовъдство в Пловдив смятат, че в част от българските рибовъдни стопанства и язовирите, които заемат повече от 30 хил. декара водна площ, успешно може да се отглеждат някои от есетровите видове риби.
Моруна(Huso huso) - най-голямата от есетровите риби.Преходна, обитаваща басейните на Каспийско, Черно и Азовско море.Нейната възраст достига до 100г., а теглото до 1,5т. Тя достига сравнително най-късно до полова зрелост - мъжките на 14-18 г, женските на 16-23 г. Размножават се през 4-6 г,плодовитостта зависи от размера на рибите, средно от 360 - 7700 хил.зърна.Хвърля хайвера в реките , където силно лепливия хайвер се закрепва за камъни.Малките моруни се хранят с безгръбначни, а след спускане в морето с риба.
В стоковите стопанства моруната понася по-добре морска(солена) вода, в сладководните расте по-
бавно.Обнадеждаващи резултати са получени при отглеждане на моруни в топловъдни стопанства, където теглото на едногодишните екзмпляри е 2,5кг, а на двугодишние достига 10кг.
По-предварителни данни, може да се очаква съзряване на мъжките в такива стопанства на значително по-ранна възраст.
Руска есетра(Acipenser gueldenstaedti) - една от главните в стопанско отношение есетри.Обитава басейните на Черно, Азовско и Каспийско море и прилежащите им големи реки. В Дунав навлиза през цялата година, като преди е достигала до Регенсбург (Германия).Пределните размери и възраст, които достига видът са съответно дължина 1,5-2 м, тегло 10 - 20 кг и 50 г. В миналото са улавяни руски есетри дълги по 4 м и тежащи 500-600 кг. Мъжките достигат полова зрялост на 6-8 г, а женските - на 12-15 г. Размножава се през 3 - 5 г.Плодовитостта се колебае от 70 до 800 хил.зърна.
Руската есетра може да бъде основен вид за рибовъдните стопанства. При индустриално отглеждане на възраст 1,5 год, нейното тегло може да достигне 1,5 - 3,0кг.
В стокови стопанства кръстосването на руската есетра с чига, пъструга и моруна дават способни за размножаване хибриди, пригодени за пускане в природни водоеми и за угояване в стокови стопанства.
Младите руски есетри се хранят предимно в повърхностните слоеве, после преминават на дънна храна.В рибовъдните стопанства малките риби , лесно преминават към захранване с изкуствена храна, затова този вид лесно се култивира в садки и изкуствени басейни.В природата предпочитат солени води, богати на естествена дънна храна(молюски,охлюви,раци,риба).
Месото на руската есетра е богато на мазнини и има чудесен вкус, обаче жълтия цвят на месото не винаги се приема добре от потребителите.
Сибирска есетра(Acipenser baeri Brandt) - също успешно се култивира в рибовъдните стопанства.В природата населява сибирските реки.Максималната дължина е 2 м, теглото 200 кг.В студените води на Сибир расте много бавно, мъжките съзряват на 11 - 14г,а женските индивиди на 17 - 19 год.При внедряване в топловодни есетрови стопанства обаче скоростта на растеж, значително се увеличава.В природата се хранят с личинки на насекоми,молюски,риби и др.При угояване добре усвоява изкуствената храна и проявява интензивен растеж.
В природата сибирската есетра хвърля хайвера си при температура 11 - 15°С .При ниските температури на водата в полярните зони, съзряването на мъжките настъпва на 19 - 24 год, а на женските 25 - 30 год.Продължителността на живота е 60 год.В условия на относително високи температури(20°С) съзряването на сибирската есетра се ускорява на 4 - 7 год , а масата се увеличава до 6 кг, за индустриалните стопанства в Русия съзряването на мъжките започва на 7 год възраст, при тегло 4 - 6 кг
Потомството на сибирската есетра, показва висока приспособимост към изменение на температурния режим и условията на отглеждане.Охотно преминава към изкуствена захранка.Годна за отглеждане в изкуствени басейни, садки и рибовъдни стопанства.Представя се като най- пластичния вид за отглеждане в рибовъдни стопанства.
Чига(Acipenser ruthenus) - сладководна риба, предпочита реки с чакълесто дъно.В реките, водохранилищата и езерата тя се открива на местата със слабо течение. Распространена е в реките на Черноморско-Азовския, Каспийския и Балтийския басейни, на изток до р. Енисей. Тя е местен, немигриращ вид с относително най-голяма численост, но и нейната популация силно е намаляла.Максималните размери до които достига видът са дължина 1 м и тегло до 16 - 20 кг средно 4 - 8кг. Мъжките достигат полова зрялост на 4-5 г,а женските на 7-9 г. Мъжките дават сперма всяка година.Това е най-малкия вид есетра.При дължина 40 - 50 см рибата тежи 250 - 400г.
Изкуственото отглеждане на чигата е започнало преди години, още с падане числеността на популацията.В днешно време популацията на тази риба може да бъде допълнена с изкуствено възпроизводство.
В природата чигата се храни с безгръбначни, личинки на комари, ракообразни, също и с други риби.В рибовъдни стопанства лесно преминават на изкуствена храна и могат добре да растат при висока плътност в басейни и садки.При изкуствено отглеждане на чига(Германия), за 3 години тя е достигнала тегло 250 - 800 г и е станала полово зряла.
Пъструга (Acipenser stellatus)- важен в стопанско отношение вид.Съвременният район на разпространение обхваща Черно, Азовско и Каспийско морета и по-големите им реки,като най-значителна е популацията в Каспийско море. В миналото се е срещала и в Егейско море, откъдето отделни екземпляри са навлизали в р. Марица до Димитровград (Дренски, 1951). В р. Дунав преди е достигала до австрийски води (Нensel & Holcik, 1997). Сега ареалът й е ограничен в долното течение на реката. Числеността на популацията силно е намаляла. Видът достига дължина 2 м, тегло 80 кг и пределна възраст 20-25 г. Проходен вид. Мъжките съзряват полово на 4 - 6 г, а женските на 8 - 9 г. Размножава се през 2-4 г.
Хвърлянето на хайвера в реките настъпва при температура 13 - 15 °С.Младите и възрастните риби живеят и се хранят при температура от 4 до 28 °С.Повторното хвърляне на хайвера е през 2 - 3 год.Пълните с хайвер женски тежат 10 - 15 кг.
Веслонос (Polyodon spathula) - единствена от есетрообразните риби способна да се храни с първичната продукция на водоемите - фито- и зоопланктон.В природата обитава речната система на Мисисипи (Северна Америка ).В бившия СССР е внесена през 1974г за аклиматизация в топловъдни стопанства.
Рибата има гладка кожа без характерните за есетрите костни плочки.Забележителния и нос заема 1/3 от дължината на тялото.Устата на рибата е много голяма, отваря се широко и няма зъби.Зъби у весленоса се наблюдават само в личинково състояние.Хрилния апарат е приспособен за филтрация на планктон и други хранителни частици по-големи от 0,025мм.
Веслоноса достига тегло от 80 кг и дължина 2 - 3 м.Половото съзряване при мъжките настъпва на 5 - 9 год, а на женските 8 - 12 год при дължина 1 - 1,2 м. Подобно на есетрообразните си събратя не мръсти всяка година.
В рибовъдните стопанства веслоноса се отглежда вместо пъстрия толстолоб, като допълнителна риба заедно с шаран или други видове есетри.При отглеждане на есетри, а така също и при отглеждане на шаран, възниква проблем с очистването на водата от бурно размножаващи се микроводорасли, зоопланктон и висша растителност.За тази цел обичайно се използват белия и пъстрия толстолоб и белия амур, които съжителстват заедно с шарана в определено съотношение.Сред есетровите само веслоноса притежава способността да филтрува водата от фито- и зоопланктона, показвайки при това добър прираст.Тази риба, така както толстолоба и белия амур, се размножава в изкуствени условия, но притежава и рядко уникални свойства, а главното, има значително по-висока пазарна цена в сравнение с белия амур и толстолоба.
Климатична зона, в която зимния период е дълъг 4 - 5 месеца и има пълно замръзване на водоемите до 100 дена в годината, са подходящи за отглеждане на веслонос в открити големи водоеми.
В шарановите стопанства веслоноса използва обичайно фито- и зоопланктона, но в неговото меню влизат също водорасли, различни видове водни насекоми и др. организми. Както шарана той може да изравя храна от почвата, приема и гранулирани храни, като е желателно те да бъдат плаващи. Широкия спектър на хранене определят неговият интензивен растеж, изключително висок в сравнение с други полезни риби отглеждани в рибовъдните стопанства.Рибките на веслоноса достигат тегло 400 г и повече, в същото време когато малките на шарана са с тегло до 25 г.На втората година от отглеждането си, веслоноса достига тегло от 1,6 кг, а някои екземпляри до - 3 кг.На третата година средното тегло е 3,5 кг, на четвъртата 6 - 8 кг.На петата година част от мъжките достигат полова зрелост, а женските обикновено две години по-късно.
Веслоноса използва храна от повърхностни и дълбоки води и по-рядко от дъното.Оптималната температура за него е 18°С-220С, но при +8°С той продължава активно да се храни.
Месото и хайвера на веслоноса имат високо качество и съответстват на високата му цена на пазара.
Инкубирането на хайвера и отглеждането на личинките се различават незначително от процеса на отглеждане при другите видове.Все пак, безопасни за разсаждане в открити басейни се считат малки, достигнали размер 15 - 20 см.Повечето рибки се ориентират към повърхностен начин на живот, имат слаби реакций за опасност от въздуха и стават лесна плячка за рибоядните птици. Проблема възниква във връзка с това, че малките веслоноси се хранят на повърхността.
Есетрови хибриди са намерили приложение в аквакултурите заедно с чистите видове.Често хибридните форми превъзхождат родителите множество ценни в стопанско отношение показатели: активно търсене и използване на храната, скорост на растеж, устойчивост на заболявания, ранно достигане на полова зрялост.
Бестер - хибрид получен в резултат на осеменяване хайвера от моруна и сперма Хибридът(шип x пъструга) бил получен в търсене на форми, пригодени за оползотворяване на сладководните басейни, в които практически са изчезнали проходните видове есетри.Хибрида има тегло до 30 кг и достигат по-рано полова зрелост от родителските форми.Кръстосването е не само с родителските форми, но и с други видове есетри.Младите хибриди(шип х пъструга) по жизненост и други показатели превишават другите видове есетрови риби.
zooferma.info
{{commonscat|Acipenser}}
| 