Енциклопедия, или тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м <references/> |
Редакция без резюме |
||
Ред 26:
== Цел ==
Целта на енциклопедията според "бащата на първата съвременна енциклопедия" [[Дени Дидро]] е: {{цитат|Всъщност, целта на Енциклопедията е да събира знания, разпръснати по света, за да ги приведе в [[система]] понятна за хората които живеят, и до тези, които идват след нас, така че, трудът през предишните векове да не остане безполезен за следващия век, и за това нашите потомци, обогатени със знания, да станат по-добри и по-щастливи, и затова ние да не потънем в забрава, не можейки да послужим на бъдещите поколения.|}}<ref>Denis Diderot and Jean le Rond d'Alembert [http://quod.lib.umich.edu/cgi/t/text/text-idx?c=did;cc=did;idno=did2222.0000.004;rgn=main;view=text ''Encyclopédie.''] University of Michigan Library:Scholarly Publishing Office and DLXS. Retrieved on: November 17, 2007</ref>
== Съдържание и автори ==
Енциклопедията е един от най-големите проекти на XVIII век. Излиза в 35 тома през годините 1751-1780. Предговора й е написан от [[Жан Даламбер]], и може да се разглежда като [[манифест]] на [[идея|идеи]]те на [[Просвещение]]то.
Първоначалния замисъл е бил да бъде осъществен превод на енциклопедичния речник от [[Ефрем Чамберс]] (1689-1740) от английски на френски език. След два неуспешни опита да бъде намерен подходящ редактор, през 1747 г., инициатор на "Енциклопедията" става парижкия книгоиздател [[Андре льо Бретон]], който се спира на [[Дени Дидро]] за редактор. Издаването на енциклопедията продължава 25 години. Дидро е организатор, отговорен редактор, съставител на проспекта и автор на повечето от статиите по точните науки.
Изданието обема 71 818 статии и 3129 илюстрации. В първите 28 тома (17 тома (60 000 статии) и 11 тома гравюри (илюстрации към текста)), са публикувани между 1751 и 1766 г., като излизат под редакцията на Дидро (въпреки че някои томове, състоящи се от илюстрации към текста не са публикувани до 1772 г.). Последните пет тома на Енциклопедията са написани от други автори през 1777 г., като 2-та тома индекси (показалци) излизат през 1780 г. Много известни личности от епохата на Просвещението имат принос в създаването на статиите от Енциклопедията, включително Волтер, Русо, Монтескьо. Човекът с най-значим принос сред тях е [[Луи дьо Жокур]], който е автор на 17 266 статии, или по около 8 на ден в периода 1759-1765 г.
Известни имена които по един или друг начин са причастни към списването на Енциклопедията са:
* Жан Даламбер - редактор и автор на ститии в областите [[математика]], наука, [[философия]], [[религия]];
* [[Етиен дьо Боно Кондиляк]] - философия;
* Даубентон - история;
* Дени Дидро - редактор и автор на статии в областите [[икономика]], [[механика]], философия, [[политика]], религия;
* Холбах - [[химия]] и [[минералогия]], политика и религия.
* Луи дьо Жокур - икономика, [[литература]], [[медицина]], политика;
* [[Шарл дьо Монтескьо]] - част от статиите "за вкуса";
* [[Франсоа Кьоне]] - част от статиите "селяни" и "зърнени култури";
* [[Ан Роберт Жак Тюрго]] - икономика, [[етимология]], философия, [[физика]];
* Франсоа-Мари Аруе ([[Волтер]]) - история, литература, философия;
* [[Жан-Жак Русо]] - [[музика]], политическа теория.
Френската енциклопедия се ползва с патронажа на влиятелни поддръжници, включително [[Маркиз дьо Помпадур]], благодарение на които колосалната работа по създаването й е довършена. След 1780 г., Енциклопедията служи като справочник и своеобразно кратко ръководство по всички съществуващи към момента технологии, описвайки инструментариума и способите за тяхното прилагане в практиката.
През 1775 г. правото на изданието преминава у [[Шарл-Жозеф Панкуку]]. Той пуска последните пет тома допълнителни материали и двата индексни тома. Някои включват тези томове към първото издание и по този начин Френската енциклопедия обема 35 тома, въпреки че тези томове не са написани от известни автори. От 1782 до 1832 г. Панкуку и неговите последователи разширяват Френската енциклопедия до 166 тома, наричайки я «Encyclopédie méthodique». Този огромен обем работа ангажира доста време и труда на над хиляда работници и 2250 участници - автори на статии. По този начин Енциклопедията добива вид на сборник на човешкото познание. Трите основни клона на [[знание]]то представени в нея са:
# "Памет" - История;
# "Причина" - Философия и
# "Въображение" - Поезия.
[[Теология]]та е включена към философията, ведно с "вражди" и "черна магия".
== Значение ==
Някои автори виждат във Френската енциклопедия ролята на интелектуална опора на последвалата я [[Френска революция]], но това е [[спор]]но. Определено Френската енциклопедия катализира достъпа да знанието сред [[общество]]то, стимулирайки развитието на [[историография]]та и литературната дейност. Тя не само информира, но й провокира мисленето сред обществото.
Класическата Енциклопедия е създадена през периода на т.нар. [[просветен абсолютизъм]], разпространявайки делото на енциклопедизма сред всички водещи страни. През 1772 г. започва да излиза и [[Енциклопедия Британика]] в [[Единбург]], а от началото на XIX век излизат й енциклопедии в [[Германия]], [[Испания]] и [[Русия]]. Те са вдъхновени от опита на първата съвременна Енциклопедия.
== Разпространение ==
В началото Френската енциклопедия е [[абонамент]]на - има малко над 2000 абонати. Тиража й е 4250 копия (през XVIII век обичайния тираж на книга рядко надхвърля 1500 копия). Препечатвана е многократно, включително и в Лука (1758-1776), Женева (1778-1779), Лозана (1778-1781), в чужбина, включително в Русия, където по времето на [[Екатерина Велика]] излиза пълен и частичен превод на руски на статиите от оригиналната френска версия на Енциклопедията.
Съставителите й успешно обосновават чрез нея своите убеждения, и вярата си в силата на [[разум]]а. Разпространявайки знания, провокирайки мисли, способстват да привличат волевата изява на личността към формулиране на социално значими цели и задоволяване на нови обществени потребности за времето си. По този начин енциклопедизмът проправя пътя на прогреса сред водещите нации, стимулирайки развитието на [[обществени отношения|обществените отношения]] в тези държави прераснали във [[Велики сили]] през следващите я столетия.
== Бележки ==
| |||