Разлика между версии на „Никола Богориди“

редакция без резюме
(кат)
===Княз на Молдова===
====Политика по румънските дела====
[[Картинка:Nicolae Vogoride.jpg|дясно|мини|Съвременна румънска карикатура на княз Никола Богориди.]]
При княз Теодор Балш между 18 декември 1856 и 7 март 1857 г. Никола Богориди е министър на финансите на Молдова, а след това до октомври 1858 година е княз ([[каймакам]]) на Молдова. За разлика от княза на [[Влашко]] [[Александър Гика]] ултраконсервативният княз Никола Богориди следва проавстрийска и протурска политическа линия и работи против обединението на двете Дунавски княжества - Влашко и Молдова. Князът фалшифицира избирателните списъци за изборите на така наречените дивани ад хок, които трябва да се занимаят с въпроса с обединението на двете румънски държави. В Молдова изборите на 7 юли 1857 г.година минават в обстановка на терор и бойкот от страна на юнионистката партия. Юнионистите се добират до тайната кореспонденция на Богориди с австрийския двор, в която има убедителни доказателства за фалшификацията на изборите и след дипломатическата намеса на [[Франция]], [[Русия]], [[Прусия]] и [[Сардиния]], които изтеглят посланиците си от [[Цариград]], [[Високата порта]] е принудена да анулира изборите и да организира нови на 22 септември. Този път те се увенчават с убедителна победа на юнионистите.
При княз Теодор Балш между 18 декември 1856 и 7 март 1857 г. Никола Богориди е министър на финансите на Молдова, а след това до октомври 1858 г. е княз ([[каймакам]]) на Молдова.
 
За разлика от княза на [[Влашко]] [[Александър Гика]] ултраконсервативният княз Никола Богориди следва проавстрийска и протурска политическа линия и работи против обединението на двете Дунавски княжества - Влашко и Молдова. Князът фалшифицира избирателните списъци за изборите на така наречените дивани ад хок, които трябва да се занимаят с въпроса с обединението на двете румънски държави. В Молдова изборите на 7 юли 1857 г. минават в обстановка на терор и бойкот от страна на юнионистката партия. Юнионистите се добират до тайната кореспонденция на Богориди с австрийския двор, в която има убедителни доказателства за фалшификацията на изборите и след дипломатическата намеса на [[Франция]], [[Русия]], [[Прусия]] и [[Сардиния]], които изтеглят посланиците си от [[Цариград]], [[Високата порта]] е принудена да анулира изборите и да организира нови на 22 септември. Този път те се увенчават с убедителна победа на юнионистите.
 
====Политика по българските дела====
Княз Никола Богориди е известен покровител на българите в Южна [[Бесарабия]], присъединена към Молдова по силата на [[Парижки мирен договор (1856)|Парижкия договор]] от 1856 ггодина. Веднага след назначаването му за каймакам делегация на българските изселници го моли да ликвидира монопола върху [[ракия]]та в техните колонии, което той прави, като заявява:
 
{{цитат|Аз съм българин. Каквито молби имате, направете ги. Сега му е времето да бъдат удовлетворени.}}
 
Kа 28 юни 1858 г.година по молба на друга делегация, начело с [[Панайот Греков]] (баща на [[Димитър Греков]]), Никола Богориди издава [[хрисовул]] (грамота), с който се учредява гимназията „[[Болградска гимназия|Свети Свети Кирил и Методий]]“ в [[Болград]], изиграла голяма роля в Българското възраждане и подготвила много от първите политически, просветни и културни дейци след Освобождението през [[1878]] г.<ref>Веселин Трайков. „Георги Стойков Раковски. Биография“, БАН, София, 1974, стр. 150.</ref>
 
По молба на приятеля си Георги Раковски Богориди в 1857 г.година позволява създаването на българска община и печатница в [[Галац]], а в същата година чрез [[Пантелаки Аврамов]] му съобщава, че османските власти го търсят и Раковски бяга в [[Русия]]. Раковски се опитва да привлече приятеля си към революционното дело като дори в писмо му предлага българския престол, пишейки му:
 
{{цитат|Знайте добре, Ваше Сиятелство, че бъдещето на българите е много по-светло от бъдещето на молдавците. Възползвайте се от обстоятелствата! Божествената промисъл, която ви е издигнала на такова стъпало, на което се намирате, положително ви е предопределила и за нещо по-висше.<ref>Веселин Трайков. „Георги Стойков Раковски. Биография“, БАН, София, 1974, стр. 148, 150, 241.</ref>}}
 
Княз Никола Богориди е свален от молдовския престол през октомври 1858 ггодина.
 
===Последни години===
В 1862 година докато Богориди е във Виена с него отново се свързва Раковски. Двамата си разменят писма и се срещат в малкото румънско пристанище [[Груя]]. Срещата е държана в пълна тайна, но според турски власти Раковски получава 5&nbsp;000 лири помощ от Богориди за [[Първа българска легия|Първата българска легия]]. Турското правителство смята Богориди за глава на таен български комитет във Виена, който поддържа контакти с посолството на Русия и е във връзка с българските революционни комитети в Румъния и в [[Одеса]].<ref>Веселин Трайков. „Георги Стойков Раковски. Биография“, БАН, София, 1974, стр. 240-242.</ref>
 
Богориди умира в Букурещ на следната [[1863]] ггодина.
 
== Родословие ==
[[Категория:Богориди|Никола Богориди]]
[[Категория:Възпитаници на Великата народна школа]]
[[Категория: Драгомани]]
[[Категория: Яш]]
 
[[en:Nicolae Vogoride]]