Кераца Висулчева: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
вътрешна препратка вместо източник |
||
Ред 17:
В 1929 година Кераца се записва в [[Художествена академия|художествената академия]] в [[София]] и посещава класовете на професорите [[Стефан Иванов (художник)|Стефан Иванов]], [[Никола Ганушев]] и [[Борис Митов]]. Силно се влияе и от професор [[Николай Райнов]], с когото има запазена кореспонденция. През 1935 година завършва образованието си и печели наградата на фонд „[[Ана Бешевлиева]]“, прави първата си изложба и става член на Съюза на българските художници.
Докъм 1941 година Кераца Висулчева учителства в планинските села [[Бистрица (Област Благоевград)|Бистрица]], [[Градево]], [[Симитли]], [[Осеново (Област Благоевград)|Осеново]], а по-късно в [[Харманли]] и в [[Момчилград]]. След [[Българско управление във Вардарска и Егейска Македония и Западна Тракия (1941 - 1944)|присъединяването на по-голямата част от Вардарска Македония към България]] със съпруга си [[
След края на [[Участие на България във Втората световна война|Втората световна война]], когато Скопие е върнато на Югославия, живее, твори и работи като учителка в [[Пловдив]]. През 1958 година при голяма чистка, последвала [[Априлски пленум на ЦК на БКП (1956)|Априлския пленум]], е изключена от Съюза на българските художници. Оттогава тя се подписва на платната си с латиница - '''Keratza'''. Редовно посещава [[Франция]], Гърция, [[Полша]] и [[Италия]]. В 1989 година отново е приета в СБХ.
Ред 37:
<references />
{{
{{СОРТКАТ:Висулчева, Кераца}}
[[Категория:Личности (Пловдив)]]
| |||