Скоростна кутия: Разлика между версии

Действието на предавателната кутия се основава на "Закона за запазване на мощностите"- произведението на въртящият момент и ъгловата скорост на входа на кутията е еднакво с това на изхода. По своята същност предавателната кутия представлява [[редуктор]], който има няколко степени на работа (предавки или скорости). Чрез определена технологична подредба, във всяка кутия се монтират определен брой двойки зъбни колела. Броят на двойките съответства на броя на предавките на кутията (броя на скоростите).

При автомобилите с преден, надлъжно разположен двигател и задно задвижване механичните предавателни кутии са тривалови. Те имат един входящ, един междинен и един изходящ вал.

При автомобилите с преден, напречно разположен двигател, механичните предавателни кутии в повечето случаи са двувалови, като липсва междинен вал при предавките за преден ход.

 

Синхронизаторът представлява механизъм, много близък до триещия съдинител. Състои се от външен, вътрешен и междинен пръстен, пружини и фиксиращи щифтове (обикновено 3 на брой). Чрез синхронизатора се осъществява плавно зацепване на колелата към валовете, посредсвом триене между пръстените на синхронизатора, докато се изравнят ъгловите скорости на вала и колелото. В повечето случаи един сдвоен (огледален) синхронизатор се използва за включването/ изключването на две предавки.

За осигуряване на заден ход в кутията има още едно "паразитно" колело, което обръща посоката на движение на изходящия вал.

 

Автоматичните скорости кутии също имат входящ и изходящ вал, но промяната на въртяцият момент и оборотите се осъществява чрез планетни механизми. В една кутия има повече от един планетен механизъм. Изборът на предавателно число се определя чрез "блокиране" на колело, водило или корона от даден [[планетен механизъм]], посредством съединител или спирачка.