Балкански походи на Маврикий: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 17:
През късното лято на [[591]] година Маврикий сключва мир с персите, като успява дори да върне [[Армения]] в границите на империята. Благодарение на мира не само ветераните от войните с персите са предислоцирани на балканския полуостров, но и допълнителни арменски части. Отслабването на аварския и персийски натиск позволява на Маврикий да се концентрира върху славяните. Сам Маврикий още през предходната 590-а година посещава [[Анхиало]] и други градове в [[Тракия]], за да контролира тяхното въстановявяне и укрепване.
През [[592]] неговите войски успяват да си възвърнат отново ''[[Сингидунум]]'' (лат. Singidunum, днешен [[Белград]]), да изтласкат плячкосващите славяни от Мизия и да въстановят и
За военачалник император Маврикий назначава [[Прискос]] (на лат. Priscus), който през пролетта на 593 година започва систематично да пречи на славяните в опитите им да преминават Дунава. След няколко успешни битки той се прехвърля с легионите на север от Дунава и започва да преследва славяните в днешна [[Румъния]]. Въпреки горския и блатист терен той не само успява да прекрати напълно набезите на славяните в Мизия, но и им нанася няколко тежки поражения. Сраженията продължават до есента, когато въпреки заповедта на император Маврикий, да остане да зимува в превзетите територии и да използва замръзналия терен (блата и реки) за да довърши славяните, Проскос се прехвърля с легионите в зимен лагер в [[Одесос]]. Гладни и изтощени от целогодишните битки, благоприятствани от отстъплението на римските легиони, славяните преминават през зимата на 593/594 г. Дунава и отново плячкосват Мизия и [[Македония]]. По време на тези набези славяните разрушават на запад [[Акис]] (на лат. Aquis), Скупи (на лат. Scupi, днешно [[Скопие]]) и [[Залдапа]] (на лат. Zaldapa, в днешна Добруджа). <ref>Michael Whitby, a.a.O., стр. 159f.</ref>
| |||