Иларион Неврокопски: Разлика между версии

Роден е със светското име '''Иван Пенчев Станев''' през 1850 година в търновското село [[Церова кория]]. В 1871 година се замонашва под името Иларион. Учи в богословското училище „Св. св. Петър и Павел“ в [[Петропавловски манастир|Петропавловския манастир]], а в 1884 година завършва [[Одеска духовна семинария|Одеската семинария]]. Завръща се в българските земи и от 1884 до 1886 година преподава в [[Солунска българска мъжка гимназия|българската мъжка гимназия]] в [[Солун]]. От 1886 до 1891 година е ректор на [[Одринско българско свещеническо училище|Одринското българско свещеническо училище]], което в 1890 година е преместено в [[Цариград]]. От 1891 до 1894 година оглавява [[Серска българска община|българска църковна община]] в [[Сяр]]. На 24 април 1894 година е ръкоположен за пръв български [[неврокопски митрополит]]. оттегля се в 1912 година поради влошено здраве и се заселва в Търново, където умира в 1925 година. Погребан е в църквата „Свети Йоан Предтеча“ в Церова кория. Завещава пари за развитието на просветата в Неврокопско.<ref>Енциклопедия "Пирински край". Том 1, Благоевград, 1995, стр. 377.</ref>