Разлика между версии на „Мара Белчева“

редакция без резюме
'''Мара Иванова Белчева''' е българска [[поет|поетеса]] ([[8 септември]] [[1868]], [[Севлиево]] – [[16 март]] [[1937]], [[София]]).
 
Родена в семейството на Иваница хаджи Ангелов, внучка на Хаджи Ангел Иванов - Севлиевеца. Завършва средно образование в [[Търново]]. Следва във висш девически институт във [[Виена]]. Учителствува в [[Русе]] и [[София]]. След убийството на съпруга ѝ министър [[Христо Белчев]] ([[1891]]) следва [[филология]] във [[Виена]]. От 1903 е близка с [[Пенчо Славейков]], чийто жизнен път споделя до смъртта му. По време на [[Междусъюзническата война]] ([[1913]]) е милосърдна сестра и [[учител]]ка в София. Белчева е поетеса и преводачка с широки културни интереси. Превежда произведения от [[Фридрих Ницше]] — ''„Тъй рече Заратустра“'' ([[1915]]), [[Герхарт Хауптман]] — ''„Потъналата камбана“'' (поставена [[1922]]) и др. Публикува стихове от 1907. Неголямото ѝ по обем творчество е неповторимо индивидуално в историята на българската ''„женска“'' поезия. Духовно обогатена от общуването си с големия български поет, Белчева създава интимна лирика на нежните чувства и размисъл. Творбите ѝ са посветени на човешката близост и доверие. Любимият в стиховете ѝ е човекът, достоен за трайна привързаност, почит и всеотдайна обич. Споменът за него озарява поезията на Мара Белчева със съзнанието, че духовната връзка е неизчерпаема и непреходна. Изповедното начало, характерно за ранните стихове на поетесата, по-късно се свързва с размисъл върху вечните човешки въпроси. Поетесата изповядва християнските добродетели и се уповава на тях, мисълта за Бога става една от доминантите в творбите ѝ. Висока нравственост, спокойно мечтателно-носталгично любовно чувство, дирене на хармония в съществуването определят облика на творчеството ѝ. Редактор на ''„Избрани съчинения“'' на [[Пенчо Славейков]] ([[1923]]).
 
== Източници ==
Анонимен потребител