Свети Димитър (Паталеница): Разлика между версии

'''„[[Свети Димитър]]“''' е [[Средновековие|средновековна]] [[Българска православна църква|българска]] [[Църква (сграда)|църква]] в село [[Паталеница]].

 

 

Датировката на сградата както и на стенописите се отнася към края на XII — началото на XIII в.

Според историческите сведения на мястото на сегашната църква е имало разрушена по-стара църква "Св. Панталеймон", която дава името на с. Паталеница.

Врху един намерен надгробен камък от църквата с надпис на гръцки става ясно ,че тя е била построена от Григорий Куркуа протосватарий и дукс на Филипополис, инд.14,1091 год.За съжаление този нагробен камък е изчезнал при неизяснени обстоятелства.

 

Интересна е запазената легендата, която разказват жителите на селото според която преди нашествието на турците в началото на ХІVв. църквата е била засипана с пръст. Така тя е била запазена, "куртулисала" се, откъдето се създало и известното днес име "Св. Куртулещица". С времето на мястото на църквата се образувал хълм. И в наши дни е запазен спомена от разкриването на църквата, което станало около средата на ХІХ век. Един селянин си вързал магарето на дивата череша,

която растяла на могилата. Случайно видял стърчащ от земята метален предмет. След като разровил, той видял метален кръст. Тогава хората си спомнили за преданието за заровената църква. Под ръководството на чорбаджи Петър Гагов тя била разкопана и освободена от могилата.

През 1870 г. постройката е била преустроена и наречена на военния светец Свети Димитър. През 1956 г. църквата е обявена за архитектурен паметник на културата с национално значение, а през 1971г., след проучването на изключително ценните стенописи - и като национален художествен паметник на културата. Няма правени реставрационни работи, само консервационни и защитни.

 

Църквата е кръстокуполна, с четири Г-образни подкуполни подпори. Петстенна [[апсида]]. Върху стълбовете лежи осемстенният барабан на купола. Междурамията са засводени полуцилиндрично и по-ниско от на­пречното рамо на кръста. На южната фасада — три високи и широки двустъпални ниши, съответстващи на вътрешното разпределение на пространството. На северната ниша в средата има 2 двустъпални ниши една над друга. В ни­шите — прозорци. През XIX в. пристроен [[притвор]]. Градежът е от камъни, ба­рабанът и сводовете на нишите — с тухли. Размери 9,20 x 7,60 м. Предполага се, че била преправяна три пъти. Първоначално имала мраморен под. При вто­рата преправка на северната стена бил направен отвор, ограден с два пиластъра отстрани. Подът бил от трамбована глина. През третия период придо­бива сегашния си вид. <ref name="gray">„Православните църкви през българското Средновековие ІХ-ХІV в.“, Бистра Николова, София, 2002.</ref>

 

В свода на олтара е разположено Възнесение Христово с апостолите, в долния регистър — църковните отци, в свода отляво на апсидата — Възкресение Лазарово, до него — Преображение Христово. В междуолтарните членения — дякони, мо­наси и епископи. От юг на олтара — „Тримата момци и огнената пещ (т. нар. „Пещ халдейска). На левия стълб пред олтара — Богородица Застъпница, на южния в западната част — св. Димитър. Върху стълбовете виждаме още св. Георги на бял кон, св. Ахилий Лариский, св. Никола. <ref name="gray"/>

<center><gallery>

Image:pata1.jpg|Стенопис от църквата

</gallery></center>

 

<references/>

 

{{coord|42|07|13.9|N|24|12|02.1|E|display=title}}