Фьодор Литке: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 7:
 
=== Морска служба ===
==== Участие в околосветска експедиция 1817-1818 ====
През 1816, пак чрез ходотайството на Сулменев Литке е включен в състава на околосветската експедиция на Василий Головнин
През 1816, пак чрез ходотайството на Сулменев Литке е включен в състава на околосветската експедиция на [[Василий Головнин]] 1817-1819, като по неговите думи "аз се върнах истински моряк", образно показват школата която завъшва и която спомага за следващите му изследвания и плавания. На кораба Литке заема длъжността началник на хидрографската група, като непрекъснато продължава да се самообразова - научава английски език, прави преводи, астрономически наблюдения и изчисления.
 
==== Експедиции до Нова Земя 1821-1824 ====
'''Моля не изтривайте! Ще довърша статията по-късно'''.[[Потребител:A nedev|Анатолий Недев]] 11:41, 10 септември 2010 (UTC)
От 1821 до 1824 по настояване на [[Василий Головнин]] провежда четири експедиции в [[Баренцево море]] и [[Бяло море]] като изследва и картира западното крайбрежие на [[Нова Земя]], от протока Карски Врата (70º 25` с.ш.) до нос Насау (76º 18` с.ш.), в т.ч. заливите Молер (72º 08` с.ш.), Кръстов (74º 10` с.ш.), Южен Сулменев (74º 20` с.ш.) и Северен Сулменев (74º 30` с.ш.) и о-вите Панкратев (76º08`с.ш.). След завръщането си от Нова Земя капитан-лейтенант Литке е командирован в Адмиралтейския департамент, където написва и отпечатва първия си труд „Четырëхкратное путешествие в Северный Ледовитый океан на военном бриге „Новая Земля“ в 1821-1824 годах“ (1828, 2 изд. 1948), който му донася известност и признание в научния свят.
 
==== Второ околосветско плаване 1826-1829 ====
От 1826 до 26 август 1829 на кораба „Сенявин“ извършва околосветско плаване. <br />
На 14 януари 1828 в [[Каролински острови|Каролинските о-ви]] изследва о-вите [[Сенявин (острови)|Сенявин]] и вторично открива остров [[Понапе]] (6º 53` с.ш., 158º 15` и.д., най-големия в групата) и атолите [[Пакин]] (7º 04` с.ш., 157º 49` и.д.) и [[Ант]] (6º 47` с.ш., 158º и.д.). На 24 януари третично открива атола [[Нгатик]] (5º 50` с.ш., 157º 15` и.д.), а през март – атолите [[Сатавал]] (Такер, вторично, 7º 20` с.ш., 147º 10` и.д.), [[Олимарао]] (7º 40` с.ш., 145º 50` и.д.), [[Ифалик]] (вторично, 7º 15` с.ш., 144º 30` и.д.), [[Елато]] (вторично, 7º 30` с.ш., 146º 15` и.д.) и [[Еаурипик]] (6º 40` с.ш., 143º 10` и.д.). Изследва [[Каролински острови|Каролинските]] и [[Мариански острови|Марианските о-ви]] и о-вите [[Бонин (острови)|Бонин]]. <br />
През лятото на 1828 астрономически определя по важните пунктове по източното крайбрежие на [[Камчатка]]. Изследва южните брегове на п-ов [[Чукотка]] от Мечигменския залив (172º 30` з.д.) на изток до залива Кръст (179º 10` з.д., включително) на запад. Открива и картира протока [[Сенявин (проток)|Сенявин]] (64º 50` с.ш., 172º 35` з.д., отделящ островите Аракамчечен и Итигран от континента.
 
=== Следващи години ===
Веднага след завръщането си от околосветското си плаване Литке е произведен в капитан 1-ри ранг (като е прескочен капитан 2-ри ранг). През 1829 е избран за член-кореспондент на Петербургската Академия на науките и получава място като преподавател в катедрата по навигация. Едновременно с това подготвя и издава втората си книга посветена на околосветското му плаване.<br />
През 1830 е командир на учебна ескадра в [[Атлантическия океан]], включваща три кораба фрегатите "Анна" и "Принц Орански" и брига "Аякс".<br />
През 1832 е награден с орден "свети Владимир" 3-та степен, ръководи доставката на провизии и оборудване от [[Данциг]] по река [[Висла]] за действащата руска армия в [[Полша]].
На 1 февруари 1832 е назначен за флигел-адютант, а в края на годината възпитател на петгодишния велик княз Константин Николаевич, който неговия баща, император [[Николай І]], бил назначил на служба във флота. На тази длъжност Литке прекарал 16 години, до 1848.<br />
През 1845 Литке, заедно с други видни за времето си учени и мореплаватели е основател на Имперското Руско географско дружество, като първи негов президент става великия княз Константин Николаевич, а Литке - вице-президент (1845-1865).<br />
През 1835 Литке става контраадмирал, през 1843 - вицеадмирал, а през 1850 е назначен за главен командир на ревелското пристанище и военен губернатор на [[Ревел]] (сега [[Талин]] - столица на [[Естония]]).<br />
По време на Кримската война 1853-1856 Литке организира отбраната на Финския залив от превъзхождащите сили на англо-френската ескадра, за което получава чин пълен адмирал и е назначен за член на Държавния съвет.<br />
От 1864 до смъртта на 8 октомври 1882 е президент на Руската Академия на науките, като спомога за разшряване на главната физическа обсерватория, метеорологичната и магнитна обсерватория в Павловск, увеличава броя на премиите за научни и литературни произведения, подобрява състоянието на музеите, колекциите и други учебни пособия..<br />
През 1866 "за дълговремена служба, изпълнения на особено важни поръчения и научни трудове, добили европейска известнот" му е присвоена титлата граф.
 
== Памет ==
Неговото име носят две селища в [[Русия]]; два залива, два носа, връх и полуостров на [[Нова Земя]]; залив, два носа, остров и проток в [[Берингово море]]; връх в архипелага [[Шпицберген]]; нос на остров [[Сахалин]]; остров в [[Тихия океан]]; остров в архипелага [[Земя на Франц Йосиф]]; остров в [[Карско море]]; нос на остров [[Врангел (остров)|Врангел]]; връх в [[Антарктида]]; улици в [[Донецк]] ([[Украйна]]) и [[Кронщад]].
 
== Съчинения ==
* Четырëхкратное путешествие в Северный Ледовитый океан на военном бриге „Новая Земля“ в 1821-1824 годах (1828, 2 изд. 1948);
* Путешествие вокруг света... на военном шлюпе „Сенявин“ в 1826-1829 годах (ч. 1-3, с атласом, 1834-36, 2-е сокращ. Изд., 1948).
 
== Източници ==
<references />
* Е с а к о в, В. А., География в России в ХІХ и начале ХХ века /Открытия и исследования земной поверхности и развитие физической географии/, М., 1978 г.
* Е ф и м о в, А. В., Из истории великих русских географических открытий, М., 1971 г.
* К а н е в с к и й, З. М., Льды и судьбы. Очерки об исследователях и исследованиях советской Арктики, М., 1973 г.
* Л е б е д е в, Д. М. и В. А. Е с а к о в, Русские географические открытия и исследования с древных времен до 1917 года, М., 1971 г.
* М а г и д о в и ч, И. П., История открытия и исследования Европы, М., 1970 г.
* Русские открытия в Тихом океане и Северной Америке в ХVІІІ-ХІХ веках, М., 1975 г.
* С в е т, Я. М., История открытия и исследования Австралии и Океании, М., 1966 г.
* 300 путешественников и исследователей. Биографический словарь, М., 2001 г.
 
{{СОРТКАТ:Литке, Фьодор Петрович}}
[[Категория:Руски изследователи]]
[[Категория:Изследователи на Арктика]]
[[Категория:Изследователи на Европа]]
[[Категория:Изследователи на Азия]]
[[Категория:Изследователи на Океания]]
 
[[ru:Федор Петрович Литке]]