Разлика между версии на „Пловдив“

м
редакция без резюме
м
'''Археологически комплекс „Ейрене”''' се намира се в южното подножие на Трихълмието, от северната страна на античната улица в подлез „Археологически”. Комплексът представлява останки от представителна сграда, строена през [[3 век|III]] – [[4 век|IV]] в. и по всяка вероятност ползвана като резиденция от виден гражданин на Филипопол. Ейрене е християнското име на Пенелопа – девойка от гр. Мегадон, приела християнството през II в. В представителната част на сградата помещенията са с многоцветни подови мозайки, които впечатляват със своите геометрични и фигурални изображения.
 
Хълмът на стражите (известен и с персийското си име '''Небет тепе''') е историческата причина за възникването на днешния град. На възвишението се намират останки от първото праисторическо селище на Трихълмието, което през [[12 век пр.н.е.]] в прераства в [[Траки|древнотракийския]] град Евмолпия, един от първите градски центрове в Югоизточна Европа. Разкритите здрави крепостни стени, ограждащи светилище и аристократичен дворец, са основните компоненти, характеризиращи селищата през тази епоха. Най-старата част на крепостта е изпълнена без каквато и да е спойка, с големи сиенитни блокове, в т.нар. циклопски градеж. Стражите са си осигурили достъп до водата на река Марица от крепостта по едва забележими врязани в лицето на стръмната скала стъпала.
 
=== Старият Пловдив ===
Къщи строени през [[Възраждането]] от дървена скелетна конструкция с пълнеж от непечени тухли -кирпич- или тънки плоски печени на глина, на два ката паянта върху каменно/хоросанови темели и призем.
Къщи строени през [[Възраждането]] от дървена скелетна конструкция с пълнеж от непечени тухли -кирпич- или тънки плоски печени на глина, на два ката паянта върху каменно/хоросанови темели и призем. Богаташките са симетрични (овален салон с по четири стаи в ъглите) и раздвижени с еркери и клюкарници на горния етаж. Наречени са в архитектурата с понятието "пловдивски къщи"<ref>[http://www.bnr.bg/RadioBulgaria/Emission_Bulgarian/Theme_Kultura/Material/1710Plovdiv.htm Старият Пловдив – резерват и сцена на културни събития, 20 Октомври 2008, bnr.bg]</ref>. Най-богатите имат в двора гивгирена (сиреч масивно засводена, огнеупорно-негорима) мааза за ценни стоки (Андреа Георгиади, СУБ и др. Единствената останка от Чалъковата къща, превъзхождала Куюмджиоглу по великолепие е гивгирената мааза на янгънлъка =пожарището на Таксим тепе, севeрозападно над Античния театър); имат гивгирена щерна (цистерна, резервоар за дъждовната вода от покрива за пране и къпане) с изваян мраморен кладенец, бакърен капак и кован чекрък; някои имат към кухненската слугинска пристройка дори и турска баня с пералня (Хиндлиян, Хаджи Драган Калофереца). Многоцветно изписани както отвън, още повече отвътре, някои стенописи са високохудожествени, като пейзажно изографисаните "алафранга" ниши. Така също дърворезбените слънца на таваните, шашарма юклуците (дълбоки долапи с орнаментални врати), стълбищните парапети, мраморните чешмяни корита и плочи са всепризнати шедьоври на майсторство. Криволичещите по стръмнините на трите тепета улички изненадващо разкриват несравними гледки; множеството църкви са солидно изградени от камък и засводени, в неделя сутрин отвсякъде ехти камбанен звън. След "обобществяването" от народната власт Градът е обезлюден от обитателите-кореняци, от бабичките с дантелите, насядали на бяло сладко в клюкарника; от старите семейства с бебетата им; но чалга не липсва ...
 
Богаташките са симетрични (овален салон с по четири стаи в ъглите) и раздвижени с еркери и клюкарници на горния етаж. Наречени са в архитектурата с понятието "пловдивски къщи"<ref>[http://www.bnr.bg/RadioBulgaria/Emission_Bulgarian/Theme_Kultura/Material/1710Plovdiv.htm Старият Пловдив – резерват и сцена на културни събития, 20 Октомври 2008, bnr.bg]</ref>.
 
Най-богатите имат в двора гивгирена (сиреч масивно засводена, огнеупорно-негорима) мааза за ценни стоки (Андреа Георгиади къща на СУБ и др.; единствената останка от Чалъковата къща, превъзхождала Куюмджиоглу по великолепие е гивгирената й мааза на Янгънлъка / пожарището на Таксим тепе, севeрозападно над Античния театър); имат гивгирена щерна (цистерна, резервоар за дъждовната вода от покрива за пране и къпане) с изваян мраморен кладенец, бакърен капак и кован чекрък; някои имат към кухненската слугинска пристройка дори и турска баня с пералня (Хиндлиян, Хаджи Драган Калофереца).
 
Многоцветно изписани както отвън, още повече отвътре, някои стенописи са високохудожествени, като пейзажно изографисаните "алафранга" ниши. Така също дърворезбените слънца на таваните, шашарма юклуците (дълбоки долапи с орнаментални врати), стълбищните парапети, мраморните чешмяни корита и плочи са всепризнати шедьоври на майсторство.
 
Криволичещите по стръмнините на трите тепета улички изненадващо разкриват несравними гледки; множеството църкви са солидно изградени от камък и засводени, в неделя сутрин отвсякъде ехти камбанен звън. След "обобществяването" от народната власт Градът е обезлюден от обитателите-кореняци, от бабичките с дантелите, насядали на бяло сладко в клюкарника; от старите семейства с бебетата им; но чалга не липсва ...
 
=== Музеи ===
391

редакции